психодиагнози с котк-о-тношения

източник на снимката

всички знаят - някои за да се шегуват, а други - за да се обиждат, за жените с две и повече котки, но това няма значение.

попадна ми весело описание на четири психични заболявяния и тъй като малко хумор на никого не е навредил, ги поствам тук (при името на болестта съм сложила линк към сериозни източници по въпроса за съответното състояние, тъй като и малко научност на никого не е навредил ).

диагноза:
психоза - да си говориш с котката
параноя - внимаваш какво говориш пред котката
шизофрения - котката ти говори
депресия - котката те игнорира

иновации

Днес прелетях през събитието Innovation Explorer, за да събера малко вдъхновение. От лекцията на Елвин Гури си взех репликата, с която си и тръгнах, цитирам свободно - "Понякога не е важно какво искаме, а какво трябва да се направи".

Нямах сили да се снимам на таблото (и аз имам такива дни), на което трябваше да се допълни изречението "Моята иновативна идея е..." (въпреки че честно - кой би споделил как да направи новия Facеbook публично?), но бих я довършила така:

"Моята иновативна идея е да се измислям всеки път наново, така че никога да не си омръзна".

10 мита за родителството

Понякога виждам, че общочовешки съвети, които хората си дават, идват от дебелите книги, които чета по психология.

"Едно дете няма да спаси връзката/брака ви" е нещо, което можеш да прочетеш в bg-mamma, но за да стигне до там, са минали около 25 години от издаването на книгата на Барбара Окун и Луис Рапанпорт Работа със семейства, която разглежда 10 основни мита, свързани с възприемането на родителството (поеми дъх - вероятността и ти да вярваш в поне един от тях е около 99%).



1. Появата на дете може да спаси или освежи връзката/брака

2. Детето е притежание и продължение на родителите си и то трябва се чувства, мисли и постъпва така, както и те по време на своето детство

3. Родителството е инстинкт и не изисква учене или интерес към етапите на развитие на детето или трудностите, с които то се сблъсква

4. Майката задължително е по-добрия родител (това се оспорва от много научни факти, виж тук)

5. Чрез децата родителите получават шанс да повторят живота си и да затвърдят успехите си

6. Детето задължително обича родителите си и винаги ще бъде до тях

7. Децата трябва да се подчиняват на родителите си

8. Децата трябва да се грижат за родителите си, когато остареят.

9. Ако родителите се справят както трябва, те ще получат винаги от децата си това, което искат от тях.

10. Неуспехът на детето е неуспех на родителите


Ох, звучи много зле - защото повечето от родителите вярваме на поне едно от твърденията, които учените приемат за митове, не реалност на децата ни.

В България голяма част от тези твърдения са вписани в черепните кутии на родителите и това доста обърква семейните отношения, които се изграждат често на основата "ти, дете, си ми длъжно", което съвсем не е така в чисто екзестенциален план.

Всъщност не, децата не са ни длъжни - ние избираме те да дойдат в живота ни (тъй като сме достатъчно възрастни, когато те се появяват в него) и носим отговорност за тях - не те за нас. Те са различни хора с различна съдба и стремежи, избрали да научат от нас някои уроци - но преди всичко - да следват своята съдба - която, за да изпълни потенциала си - не трябва да натоварваме, като родители, със собствените си травми....

Сещам се и за написаното от Халил Джубран За децата в книгата Пророкът, което си струва наизустяването, когато започнеш да си мислиш, че малкото ти е длъжно.

--------------

А една жена с детенце на ръце продума:

- Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

- Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Може да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото имат свои мисли.
Може да им дадете подслон на телата, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не може да влезете дори и на сън.
Може да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якия лък в десницата Му...

---------------
Особено много ми харесва това изречение:
"Може да им дадете подслон на телата, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не може да влезете дори и на сън".
"Къщата на бъдното" - ако детето е пратеник, а не затворник на нашите собствени проблеми - то тогава има реалната възможност да стигне до друго ниво на свобода...






снимката е на http://www.wildnativephoto.com/

"психичната цялост не е константна величина"

Тази събота сутрин ме изненада с неочаквано интервю с най-важния човек, който срещнах в гимназиалните си години - Златко Теохаров, а интервюто му в Капитал в момент, в който аз също влизам полето на психотерапията, макар и друга модалност, ме обогатява. Цялото приложение Light е посветено на психотерапията, но това е материалът, заради който си струва да бъде прочетено.

Избирам си един цитат, който ще сложа тук, за да предизвикам интереса ти и който отговаря на въпроса, с който много хора тръгват към психотерапевта си за пръв път - "нормален ли ли съм?". "Психотерапията не е само място за ""болни", а пространство за себеизследване и себеразвитие (и на нашите чужди, трудни, странни и болни части). Психичната цялост не е константна величина, а цялост, която подлежи на кризи, несправяния и провокации под натиска на вътрешни или външни фактори", казва Златко Теохаров.

Щастлива съм от срещите по пътя си.


И още за четене:
Друг материал на Златко Теохаров в Капитал, за детска психология и въображаемите приятели
Преводът му на книгата на Фриц Риман Основни форми на страх (не се мъчи, ако не учиш психология)
Превод на книгата на Алфред Шьопф Антисоциалното поведение (виж горната бележка)

когато загубя вдъхновение

Когато загубя вдъхновение, ще си пусна този клип отново. Това е просто фаза.

малко цапаница (никога) не е излишна

снимката е от
thewonderfullifeofparkers.blogspot.com

Има имена (като Виготски), които се използват като индулгенция, че знаеш нещо за съответната наука - в случая педагогика. Само че аз към момента знам сравнително малко за виготски и си го признавам, но една от мислите му ми харесва - "Играта на едно дете никога не е просто повторение на това, което е видяло, а творческо пресъздаване на впечатленията, които е придобило". Този цитат го оставям за умосмилане.

Това, което ми се прави в идващите дни, е смесица от цапане, вдъхновение и свободно време, без ограничение в мисленето. ще използвам водните бои на детето, ръцете ни и листовете, които вървят по много всеки ден за рисуване.

За вдъхновение имам тази селекция в акаунта ми Пинтерест, която не смятам да показвам на дъщеря ми, а да измисляме нови варианти какво може да се направи от отпечатъци на ръцете ни.

време за промяна - малки/големи букви

Доста време се чудех преди да взема това решение, но решенията са, за да се взимат, не за да се отлагат.

По различни причини пиша с малки букви личните си текстове (включително и лични мейли) и този блог не прави изключение.

С времето установявам, че има много хора, които това ги дразни. Е, това не може да ме спре да пиша с малки букви - винаги ще има хора, които ще дразня, а и мнението на малцина от седемте милиарда, които населяват планетата ми е важно.

Но тъй като има и много хора, които не биха ми казали, че ги дразни, но ще ги отблъсне от прочитането на нещо потенциално смислено, взимам решението да се придържам към доброто старо писане по правилата.

Целта на този блог е да бъде прочетен, а не да се конфронтирам "по принцип" и "изобщо".

Така че - граматико, добре си дошла!

подготовка и захранване след житен режим

Дори вкъщи понякога се чудим по въпроса "какво да ядем днес" след Житен режим и при подготовкатата му.

Попаднах на този чудесен линк, който дава примерни режими за справка. Малко изглежда странно, но в най-горния ляв ъгъл на "П" има какво да ядеш през първия ден на подготовката. Съответно най-горния десен ъгъл на "З" е първият ден на захранването.

Никога недей да забравяш, че захранването и подготовката са не по-малко важни от провеждането на самия режим - и своеволия като тъпчене с храна или пренебрегване на препоръчаните (сурови или сварени) зеленчуци може да повлияе на цялото ти здраве вбъдеще!


Датите за провеждане на Житния режим през 2016

Житен режим за начинаещи

за бащите с любов

наскоро в книгата соц гурме (куриозната история на кухнята в нрб) на албена шкодрова прочетох за изследване*, правено през 70те за грижите, които дневно полагат соц гражданите за различни семейни дейности, в което е пресметнато, че 31 минути те прекарват с майките си и 10 с бащите си - "данни, които поставят достоверноста на статистиката изобщо, тъй като в оставащите часове сутрин и вечер излиза, че децата се грижат сами за себе си", пише авторката. 

...колко? 40 години по-късно нещата са се променили, но не чак толкова много. 

тези дни започна националната кампания "да бъдеш баща", която се оказа, че е част от международна кампания, което обяснява глупавото име на сайта на български mencare.bg (така звучи като сайт за козметични продукти и грижа за мъже). кампанията се състои от 11 снимки, придружени със стереотипните представи какъв е "истинския" мъж  - "не се страхува да си изцапа ръцете"; "знае как да върти всяка жена"; "събира се с хора, които носят на пиене"; "яде здраво"; "не става от масата"; "гледа лошо"; "поставя детето на мястото му"; "вдига 10 от лежанка"; "натиска здраво газта" ми хареса. с едно изключение: "има здрава ръка". разбирам каква е идеята за включване на малцинства, но точно в тази снимка хич няма позитивното внушение, което цялата кампания носи.

40 години по-късно са се променили някои неща, но бащинството продължава да е тема. под бащинство вече се влага по-широк смисъл и може да включва не просто биологичния баща, а мъжът, който помага с отглеждането на детето. шокиращо е, че в 90% от всички случаи на запитани хора, са съгласни с това, че "най-важната роля на мъжа е да осигурява материално своето семейство". добрата новина е, че колкото по-образовани стават родителите, толкова по-често мъжете стават по-активни в отглеждането на децата. в изследването, което е публикувано и онлайн, авторите са се опитали да представят негативното позитивно, но аз го чета по друг начин. "около половината от майките не са съгласни с твърдението, че ежедневните грижи по храненето и хигиената на децата в ранна и предучилищна възраст са само техни задължения. в това отношение мненията им съвпадат с тези на 41% от бащите".

да, ама това значи и че половината от жените и 59% от мъжете смятат, че грижата за децата е само грижа на майките. ах, ах, ах! кампанията е точно на място!

но в изследването също става ясно, че може би и майките са част от проблема "ред е на таткото", защото самите те си търсят властта и определят с какво може и какво не може да се занимава той. 

снимката е на
fletcher and whittaker

бащите като равностойно важен родител
презирам мъже, които не сменят памперси. жал ми е тези, които не умеят или не искат да прекарват време с децата си. 

няма как да се изненадам, че децата с позитивно въвлечен в живота и възпитанието им баща имат по-рядко проблеми с полицията, достигат до по-висока степен на образование и по-добри отношения с деца и от двата пола. 

в дългосрочен план жените, които имат по-добри интимни връзки и усещане за психично и физическо здраве на 33 години, са тези, които са били в добри отношения с бащите си на 16 (въпреки че на тази възраст е рядко да имат добри отношения дори със себе си).
психолозите от десетилетия (или хилядолетия) приемат, че връзката майка-дете е най-важна в живота на детето, но напоследък учените са концентрирани да изследват и връзката баща/дете. вече започват да се появяват еретични мисли, че мъжете "понякога те имат по-голямо значение за развитието на детето дори от майката". някои поведенчески проблеми, депресия, дребно хулиганство, злоупотреба с вещества и други са по-често свързани с отхвърлянето от татковците, отколкото с това от майката.

в няколко изследвания, за които знам се смята, че присъствието на баща в живота на момчето е по-важно и определящо, отколкото в живота на момичетата изобщо, но фигурата не е за подценяване независимо от пола.

от хилядите изследвания кое е "достатъчно добър баща" излиза, че това може да не е някой идеален, но поне да дава чувство на детето си, че мнението му се зачита и че е обичано.

биология, освен психология
в гените на мъжете е заложено да са добри родители. хормоналните изследвания, правени сред мъже, току-що станали бащи разкриват, че през първите седмици те се привързват на химическо ниво към децата, а тестостерона им пада, което спомага за установяване на близост - колкото повече майката отпуска юздите и оставя мъжа да се грижи, толкова по-голям е спада на хормони, и се оформя по-силна връзка - ако разбира се мъжът е достатъчно интелигентен, за да приеме бащинството си като една от най-силните и важни роли, които може да приеме в живота си. но това е въпрос на самосъзнание и лично развитие, включително и духовно. 

още статистика
ако бащите отделят малко внимание на децата си, те по-често са агресивни.

в развитието на речта бащите имат по-важна роля от майките.

момичетата, които израстват без бащи, по-рано достигат ранен пубертет, като една от хипотезите е, че на подсъзнателно равнище момичетата възприемат отсъствието като сигнал: "мъжете не остават дълго с жените, заради което трябва да си намеря партньор бързо" (Sarah E. Hill/Danielle J. DelPriore).







------------------------------

*Духтева, П., Герова, Д., съставители - "Българката, опит за портрет", 1973

малката мръсна тайна, която 70% от хората крият

софия, сградата софийска опера и балет, постановка на лебедово езеро, неделя 18:30, трети антракт, тоалетната на един от етажите.

15 жени са в нервно очакване да влязат в тоалетната. аз съм 16тата. скуката от една страна, и наблюдението ми, от друга, че сред жените става все по-популярно не-миенето на ръце след тоалетна ме вкарва в ролята на националната статистика.

15 жени излизат една след друга от тоалетната. и единствената, която решава да влезе в в статистиката ми за жени с измити ръце (освен едната бройка, която съм аз) е 17тата - тази, която дотича след мен.

дойде време да напиша и пост по въпроса. 15 жени не са малко. в операта, за Бога, на Лебедово езеро, очаквам посетителки, които си мият ръцете след тоалетна - така де, минали са летвата на цената на билета и на търпимост към цигу-мигу в час - което пък ми говори за упоритоста на родителите към възпитанието в първите 7. за тоалетните в бензиностанциите отдавна съм загубила надежда.

виждала съм всякакви жени, които подценяват миенето на ръце - за мъжете не искам и да знам подробности. а всичко е топла вода и течен сапун. три минути и забравяш. и е приятно, не е като да четкаш с шкурка. питала съм, не е като да не съм и съм получавала отговори, че в тоалетната не пипаш нищо с ръце, нали има тоалетна хартия, която попива каквото има да попиеш или избършеш и нищо не пипаш.

сериозно?! 

също "какво толкова може да ми стане", "просто забравих" и неочаквано прозорливото "така си повишавам имунитета". ама разбира се, щом има хора, които набират витамин б като си гризат ноктите, защо да няма такива, които да взимат имуностимуланти в тоалетната.

грипни епидемии? стомашни вируси? честито! миенето на ръце след тоалетна наистина ограничава тези досадни придружители на живота. салмонелка, ешерихия коли и дори много респираторни заболявания идват при теб от ръцете на някой усмихнат човек, който е пипал и тук и там - и не си е измил ръцете след тоалетна, защото дупетата и акитата събират тези весели същества. един грам от аки може да бъка от един трилион микроба.

уважаемата медицинска статистика е установила, че миенето на ръцете помага на общественото здраве. колкото повече хора използват 2 минути след тоалетна, за да употребят сапуна, толкова по-малко от хората в цялата страна се разболяват от диария (31%) и респираторни заболявания, включително и пневмония (21%).

това се получава, защото хората често докосват очите, носа и устата си, без да го осъзнават и така болестите влизат вътре (жената в тоалетната излиза и пипа дръжката, която ти също ще пипнеш след малко и след това без да искаш ще докоснеш устата си).

нереализираната училищна медицинска сестра в мен иска да ти обърне внимание върху това кога да си миеш ръцете:

• когато са видимо мръсни
• преди да се храниш
• преди да готвиш
• след докосване на телесни течности като кръв, урина, фекалии и повръщано
• след духане на нос и кихане
• след смяна на пелени на бебе
• след като си ходила до тоалетна

дезифектантите за ръце с алкохол, които се продават в аптеките са добър заместител, когато не можеш да се добереш до топла вода и сапун.


благодаря на всеки, който ще си измие днес ръцете след тоалетна


между другото върху 1 на всеки 6 мобилни телефона се откриват при изследване фекални (т.е. лайняни) бактерии

мий си ръцете
и си казвай молитвите,
защото Исус и
микробите са навсякъде

• 
  

канелени рулца като от икеа

едничко рулце не е достатъчно
с кафето

канелата е от тези подправки, които мога да слагам навсякъде и по много, затова и рецептите с нея ме влекат като коте -
валериан.

в икеа са започнали да продават мини канелени рулца в магазина хранителни стоки след касите (пакет от 15тина за 4.99 лв) и дъщеря ми употреби десетина пъти "това ми е най-любимото", докато искаше "и още една от тях".

за да й покажа, че освен в пакетче, човек лесно може да си направи подобни неща и сам вкъщи, стига да има рецепта и желание. рецептата я има онлайн качена от вездесъщата икеа, като във файла първо ще видиш как се правят замразените, които не са ми страст, а след това и реалната рецепта.

за около 50 малки рулца (две тави)
са нужни

за тестото
25 грама мая (използвах две пакетчета суха, т.е. точно 22 грама)
250 гр мляко
700 гр брашно
75 гр масло
50 гр захар
щипка сол
1 ч.л. кардамон (нямах смлян, затова сложих зърна в тестото, които после извадих при точенето. ползвам зърна кардамон като добавка в кафето сутрин за допълнително аромат понякога.)

за пълнежа
50 гр масло
50 гр захар (аз слагам пудра за по-лесно)
1 ч.л. канела по рецепта, но от мен още една
1 ч.л. вода

за глазирането
1 яйце
половин чаена лъжичка вода
малко захар

всички продукти трябва да са със стайна температура.
млякото се загрява до 37 градуса и се залива маята, така че да шупне.
добавят се останалите продукти докато тестото стане красиво. да, красиво - без бучици и да мирише на хубаво. готово е тогава, когато само се отделя от повъхноста, без да лепне.
когато това стане се оставя в купа, завито с мокра кърпа, за да втаса и удвои размера си, което трябва да се случи за около час. слагам във фурната на вентилатор на 20тина градуса.

след като втаса се разделя на две части, които се разточват на правоъгълник, нанася се пълнежа (който просто е разбъркан) и се завива от дългата страна, а след това се разрязва на около 2 сантиметрови парчета, като в краищата може да намажеш с малко вода, за да се слепят.

отново се оставят да втасат за 20-30 минути, докато фурната се загрява до 250 градуса и преди да се пъхнат във фурната се намазват с глазурата.

7-8 минути са достатъчни на такава температура за опичане. и още толкова за изяждане, ако сте бая народ.

лесна рецепта за маслени канелени бисквити в същия дух 

маслени канелени бисквити

намерих английска рецепта, която промених леко, така че да става и за обикновеното ми домакинство, в което не държа повече от три вида захар (мокра черна за сладкиши, бяла за гости и пудра за всеки случай).

вместо рулца направих канелени бисквити, които украсиха следобедното съботно кафе, но пък приличат на рулца, нали?

време
15 минути подготовка
минимум 30 минути охлаждане
10 до 15 минути печене

продукти
тесто
100 гр пудра захар
2 желтъка
175 гр меко несолено масло
300 гр брашно
2 ч.л. ванилия
се объркват с дървена лъжица, докато не станат хомогенна смес.
брашното се слага на две части, за да попие по-лесно, а според мен се бърка с (дървена) лъжица, за да не се разтопява допълнително маслото. по подобен начин се правят и любимите ми лесни кифлички без претенции, в които обаче се бърка с нож.

след като сместта е готова се разточва върху хартия за печене като се гони да се получи правоъгълик с размери около 20 на 30 см с поръсване отгоре и отдолу на малко брашно.

канелен пълнеж
2 чаени лъжички канела
1 лъжица кафява захар

се объркват и се поръсват върху правоъгълника, който се завива на руло. (аз го разрязах на четири равни части, за да не ми заема много място в хладилника) и се оставя да поседи минимум 30 минути, максимум 24 часа.

рулата се разрязват на тънки парченца (около 0,5 см), които се слагат върху хартия за печене във фурната на 200 градуса без вентилатор и на 180 с вентилатор и след някакви си десетина до 15 минути излизат с нежен канелен аромат на домашен уют.

имам и рецептата за икейските канелени рулца тук

латино в сивия ден: мана и шакира в нова песен

наричам мана "мексиканските щурци", въпреки че мащабът им е малко по-голям, донякъде вероятно и заради езика, на който пеят - мана са най-успешната латино рок група, която познаваш от песента на карлос сантана corazon espinado от свръхестествения му албум, а шакира е просто шакира - моя стара приятелка, с която сме пяли не веднъж и два пъти в колата ми - и уникален човек, музикант и благотворител (всичките ми близки приятелки са такива, макар и не винаги да пеят или свирят добре!).

общата песен на мана и шакира е като сбъднато желание за мен от н.в. вселената, защото любими мои артисти правят красота заедно. песента беше пусната преди по-малко от 24 часа, но вече има над 600,000 гледания в youtube - разбира се, едва ли някога ще стане хит в българия, но това няма никакво значение.

тук е плейлиста ми с любими песни на мана...

и плейлиста ми с хитове на шакира, който е по-различен от песните, с които подозирам, че я свързваш...

за любовта като спасение на давещите се

традиционно февруари минава в розово-червено и клишетата са повече от оригиналностите. клишетата, от своя страна, са три:


1. „всичко е любов“ с версия „любовта е по-силна от всичко“;

2. "любовта e кучка“;

3. помирителното „любов и вино“.

любовта, казват някои, е смисълът на човешкото съществуване.

любовта наблюдавам, бяга, когато я гониш в сенките на другите и е истинска една когато си намерила Човека.
а Човекът, който трябва да намериш, обичаш и цениш най-много си...


самата Ти.

необичаен пример: в самолетите, преди полет, служебният глас по уредбата винаги казва: „когато паднат кислородните маски, сложете първо вашата, а след това помогнете на човека до вас“.

и не е ли точно така – ако не се погрижиш първо за себе си, не се ли оказва, че страдаш – дори съвсем доброволно – в спасяването и обгрижването на другия?

и дали не е по-добре да даваш, когато имаш любов в излишък в себе си, отколкото да даваш, за да получиш (евентуално)?

защото ако даваш с щедростта на богатия, а не на просяка, полученото само ще те направи по-богата...








пълният текст е публикуван в брой януари на списание cosmopolitan българия. повече за съдържанието на броя

елегантно и качествено кино за събота следобед

да ме извиняват почитателките на външния вид на джони деп, но не съм в техния отбор. успешните му роли, като тази на джак спароу, както и появата му по невчесани и сплъстени косми на много събития, винаги са ме отблъсквали. може би имам обонятелни халюцинаци - но ще го напиша, въпреки че ще ме убиете - на тези снимки изглежда като некъпан от много дълго време.

ще продължа, след като изтрия всички ваши плюнки, уважаеми читателки


талантът му винаги е бил без съмнение за мен (за разлика от чистоплътноста) - още от момента, в който си партнира с леонардо ди каприо в защо тъгува гилбърт грейп.

избрах да гледам филма пътят към невърленд (има го в торентите) с кокосов сладкиш и чай - заради английската връзка и без никакво съмнение, че мога да очаквам нещо добро - и никаква изненада - класата си е класа! - от този биографичен филм за джеймс матю бари, автора на питър пан.

историята е покъртителна и разчувстваща - както за четящите на децата си родители на пиратската история на питър и камбанка (аз предпочитам името менче-звънче от превода на боян атанасов и теодора атанасова, но самосвала на disney премаза името на феята завинаги), така и за всеки, който е съчувствал на уенди, която шие сянката на питър или просто обича да гледа филми от този период на велика британия от началото на миналия век.

в този дух е и филма мис потър със старото лице на рене зелуегър. тя е в ролята на биатрикс потър, авторката на зайчето питър. обзема ме хейт, като се сетя, че на български може да се намери само луксозно издадената колекция от книжки за 59! лв и антикварното издание от моето детство, което не блести с качество на хартията, заради което купих сборното издание книжката на английски, нооо както и да е. филмът е приятен и го има по торентите.

рисковете на ранния пубертет при момичетата (и това не е секса)

като майка на момиче се интересувам от женско здраве умножено по две - едно за мен и едно за нея. ранният пубертет, който виждам по улиците сред момичетата ме притеснява откровено (и момчетата с цици, по-големи от тези на някои техни връстнички, но това е друга тема).

пубертетът, който навремето караше нашите родители да ни гледат като радиоактивни и готови да избухнат бомби, сега се измества към едноцифрена възраст, с цялата гама развитие на вторичните полови белези.

доскоро се приемаше, че на 10-11 години е началото на пубертета, но все по-често има момичета, които на 7 започват, както казват старите хора, да се развиват.

проблемът за малките жени, тръгнали рано в развитието си е предимно здравословен - изпреварило времето си развитие носи рискове от хранителни разтройства, депресия, по-ранна сексуална активност (с целия спектър проблеми, който не е само ранно забременяване, но и емоционални нарушения и болести, предавани по полов път), а и с доказан по-висок риск от рак на гърдата.

вчера прочетох за изследване, което не е в стил "едни учени казаха", а сериозна научна работа на две дами - луиз грийнспан, детски ендокринолог и джулиан диърсдорф, учен провеждат от 10 години, проследявайки 1200 момичета. те са авторки и на книга за ранния пубертет, която вече е в списъка ми "трябва да прочета".

двете основни причини, които двете посочват за ранния пубертет са свръхтеглото и стреса. свръхтеглото води до увеличено секретиране на естроген, който натиска бутона на растежа на циците. но не само. независимо дали момичето е пълно или не, ако пие сладки напитки (за това продуктово позициониране ще ми се разсърдят всички продукти на кока-кола и подобни), независимо дали е пълно или не, защото подсладителите имат някаква роля, не съвсем ясна, но съществува.

стресът и най-вече този в семейството, който включва отношенията в семейството, но и тези между децата и родителите също влияе - тук са всички дрязги, непредвидимите отношения в нестабилна среда, всички форми на домашното насилие (линк как влияе то на жените в здравословен план), включително и сексуално.

как все пак да се спре ранния пубертет при момичетата

първото, което можеш да направиш като майка, е да не качиш много килограми по време на бременността, а след това да кърмиш. кърмените момичета, оказва се, се развиват по-често "по учебник".

след това идва ред на добрата семейна среда, така че жени, моля да оставите настрана оправданието на поколенията от '40те, '50те и '60те "не се разведох заради вас - децата". времето, което прекарваш с детето си в разговори и прегръдки влияе на здравето.

храната, ясно е важна и не е на трето място, но все някой трябва да е последен, нали? здравословни варианти на сладкото и газираното трябва да бъдат търсени и предлагани на малките, които вече не са вече малки, а млади. в изследването се казва нещо, което хич не ми се споделя, защото противоречи на любимия ми хомеопат д-р атанас гълъбов и неговата световна конспирация срещу здравето, то половин истина не е истина, затова - в това изследвате се посочва, че странно, въпреки очакванията на двете изследователки, соята не предизвиква ранен пубертет при момичетата.

други статии, които прочетох, търсейки по темата, дават обичайните смислени съвети, които са насочени и към поддържане на нормално тегло*:
колкото е възможно без ядене на готови или пакетирани храни, т.е. без химически съставки;
пресни плодове и зеленчуци, добре измити;
хубаво месо (по-малко пилешко и повече домашно)
малко захар и подсладители;
по-малко пластмасови прибори и съдове за съхранение;
без пластмасови бутилки

или накратко: здравословна хипстърия.


за ползващите английски имам и интервю с авторките на изследването

допълнение:
друга причина за ранен пубертет може да е отсъствието на бащинска фигура (независимо дали е биологичен баща или не)

илюстрациите на джон холкрофт

малко късно се усещам за съществуването му, но джон холкрофт има добри попадения в сатирата на нашето време, която дори и материализира и монетизира (отнасям се с уважение към такива артисти).


няколко картинки в този пост само маркират таланта му, а към кратките биографични бележки, които обичам да пиша са че е британец и че е рисувал за bbc, reader's digest, the guardian и financial time.


стилът му е повлиян от стила на 50те - ретро, но оригинален и нащърбен като винилова плоча от същата епоха.

повече от неговите работи има в посветения на него борд в pinterest, където е и колекцията ми работи и на banksy и а la banksy

джон холкроф обновява и акаунта си в tumblr, ако се заинтересуваш от по-нови негови шегички.

(моят) топ три на книги за детска психология

на първо място ми е д-р хаим гинът - детето и ние (тук има и сложени страници с откъси от книгата)

андрю фулър - трудните деца (защото всеки от нас е малко труден)

стив бийдълф - тайните на щастливите деца ( книгите за двата пола също са класика как да възпитаваме момичета и как да възпитаваме момчета)


още по темата
топ 3 на д-р джейн уилямс от kindyroo 

27 въпроса, които да си зададеш по пътя си

илюстрацията е
на дан лестър
(повече за него
в края на поста)

волтер бил казал, че не винаги отговорите, а въпросите, които си поставяш, са важни. сложна мисъл на сложен човек, но в основата на личностното развитие, което се осъществява
понякога акуширано от психотерапевти и коучъри стоят точните въпроси, чието ехо може да се превърне във вътрешни гласове на мъдростта.

ето 27 въпроса, които са в иначе глупавата графа "по принцип", но могат да провокират по-дълбок размисъл с добавената стойност на бонус въпроса "защо" към всеки един от тях

1. от какво ужасно ме е страх? 
2. държа ли на нещо, което е време да оставя да си отиде от живота ми?
3. каква грешка направих днес и какво научих от нея?
4. накарах ли някой днес да се усмихне?
5. от какво се отказах?
6. кога за последен път преминах границите на зоната на комфорта си?
7. какво искам да променя в себе си?
8. кой е повлиял до този момент най-много на отношението ми към живота?
9. какво искам да постигна в живота си?
10. кое е по-лошо: да се проваля или никога да не се опитам?
11. наистина ли има значение какво мислят другите за мен?
12. каква е моята роля в собствения ми живот?
13. какво направих днес за себе си?
14. за какво мога да благодаря днес на живота?
15. слушам ли интуицията си?
16. уважавам ли себе си и нуждите си достатъчно?
17. оправдавам ли лошото отношение на другите към себе си?
18. давам ли на любимите ми истинска любов и внимание?
19. какво качество/умение искам да развия в себе си?
20. мога ли да помоля за помощ, без да се чувствам виновен?
21. какво ме спира да живея живота, който искам?
22. харесвам ли се?
23. колко пъти най-големите ми тревоги и страхове са се случили в действителност?
24. страхувам ли се да бъда себе си сред другите хора?
25. ако живея само един ден и той се случва отново и отново, какво бих правил в този ден?
26. знаят ли хората, които обичам най-много, колко много ги обичам?
27. човекът, който искам да съм, ли съм?

дан лестър комбинира рисунки и фотография - тук е неговото портфолио

софия на стиховете

и преди съм писала, че софия е стихосбирка и вървейки по улиците й може да прочетеш на неочаквани места поезия.
днес на фритьоф нансен и васил левски, на фасадата на община лозенец, се зачетох в този стих на панделис миханикос, кипърски поет






междувремие

жестоки ангеле,
дари ми
смелостта да страдам,
вдъхни ми смелостта
да тръгна гол
по гвоздеи.
жестоки ангеле,
убий ме
в жестокия ми път -
не ме оставяй
в лесно задоволство.
с камшик ме удряй -
и нека да заплаче
моята душа,
само да видя
как ще запее
птичката,
дървото как ще цъфне,
как семето
ще прави чудеса.
вземи от кръвта ми
самото чудо изтръгни!

още поетична софия

няколко мъдрости, които фигурата на ганеша показва (а дори не подозираш за тях)

тези дни съм на езотерично-източна вълна и някак си отвътре ми идва да разкажа какво крие всяка рисунка или картина на индийския бог ганеша, премахващия всички препятствия. с тяло на човек и лице на слон, той е между най-обичаните богове в пантеона на хиндуизма - и най-популярните и на запад.

главата му е голяма, защото носи посланието да мислим с размах.
ушите са също големи, защото ни насочват към това, че трябва да слушаш внимателно, а малката уста - за да говориш по-малко. очите са също големи и гледат съсредоточено, за да видят отвъд видимото.
загледай се още по-внимателно в лицето му и ще видиш, че единият бивник е цял, а другият отчупен - това символизира да задържиш доброто и да изхвърлиш лошото. коремът му също е голям, за да можеш да смелиш както доброто, така и лошото лесно.

в едната му ръка има брадва, с която пресича всяка привързаност, а в другата въже, което му помага да се придърпва към най-висшата си  цел. в купата има сладки ладу, които са наградата, която трябва да си даваш след тежък труд. четвъртата ръка благославя духовния път.

до краката му има мишле - а то е символ на желанието, което можеш да яздиш, само докато го държиш под контрол - иначе ще ти навреди.

подносът с плодове, който понякога можеш да видиш до ганеша, е символ на даването и приемането на дарове, което трябва да научиш в живота си - и двете са еднакво важни. понякога подносът се тълкува като "целият свят е в краката ти и може да го получиш, само ако си поискаш".

в pinterest е борда ми с изображения на ганеша или да чуеш мантрата на ганеша