за бащите с любов
наскоро в книгата соц гурме (куриозната история на кухнята в нрб) на албена шкодрова прочетох за изследване*, правено през 70те за грижите, които дневно полагат соц гражданите за различни семейни дейности, в което е пресметнато, че 31 минути те прекарват с майките си и 10 с бащите си - "данни, които поставят достоверноста на статистиката изобщо, тъй като в оставащите часове сутрин и вечер излиза, че децата се грижат сами за себе си", пише авторката.
...колко? 40 години по-късно нещата са се променили, но не чак толкова много.
тези дни започна националната кампания "да бъдеш баща", която се оказа, че е част от международна кампания, което обяснява глупавото име на сайта на български mencare.bg (така звучи като сайт за козметични продукти и грижа за мъже). кампанията се състои от 11 снимки, придружени със стереотипните представи какъв е "истинския" мъж - "не се страхува да си изцапа ръцете"; "знае как да върти всяка жена"; "събира се с хора, които носят на пиене"; "яде здраво"; "не става от масата"; "гледа лошо"; "поставя детето на мястото му"; "вдига 10 от лежанка"; "натиска здраво газта" ми хареса. с едно изключение: "има здрава ръка". разбирам каква е идеята за включване на малцинства, но точно в тази снимка хич няма позитивното внушение, което цялата кампания носи.
40 години по-късно са се променили някои неща, но бащинството продължава да е тема. под бащинство вече се влага по-широк смисъл и може да включва не просто биологичния баща, а мъжът, който помага с отглеждането на детето. шокиращо е, че в 90% от всички случаи на запитани хора, са съгласни с това, че "най-важната роля на мъжа е да осигурява материално своето семейство". добрата новина е, че колкото по-образовани стават родителите, толкова по-често мъжете стават по-активни в отглеждането на децата. в изследването, което е публикувано и онлайн, авторите са се опитали да представят негативното позитивно, но аз го чета по друг начин. "около половината от майките не са съгласни с твърдението, че ежедневните грижи по храненето и хигиената на децата в ранна и предучилищна възраст са само техни задължения. в това отношение мненията им съвпадат с тези на 41% от бащите".
да, ама това значи и че половината от жените и 59% от мъжете смятат, че грижата за децата е само грижа на майките. ах, ах, ах! кампанията е точно на място!
но в изследването също става ясно, че може би и майките са част от проблема "ред е на таткото", защото самите те си търсят властта и определят с какво може и какво не може да се занимава той.
снимката е на fletcher and whittaker |
презирам мъже, които не сменят памперси. жал ми е тези, които не умеят или не искат да прекарват време с децата си.
няма как да се изненадам, че децата с позитивно въвлечен в живота и възпитанието им баща имат по-рядко проблеми с полицията, достигат до по-висока степен на образование и по-добри отношения с деца и от двата пола.
в дългосрочен план жените, които имат по-добри интимни връзки и усещане за психично и физическо здраве на 33 години, са тези, които са били в добри отношения с бащите си на 16 (въпреки че на тази възраст е рядко да имат добри отношения дори със себе си).
психолозите от десетилетия (или хилядолетия) приемат, че връзката майка-дете е най-важна в живота на детето, но напоследък учените са концентрирани да изследват и връзката баща/дете. вече започват да се появяват еретични мисли, че мъжете "понякога те имат по-голямо значение за развитието на детето дори от майката". някои поведенчески проблеми, депресия, дребно хулиганство, злоупотреба с вещества и други са по-често свързани с отхвърлянето от татковците, отколкото с това от майката.
в няколко изследвания, за които знам се смята, че присъствието на баща в живота на момчето е по-важно и определящо, отколкото в живота на момичетата изобщо, но фигурата не е за подценяване независимо от пола.
от хилядите изследвания кое е "достатъчно добър баща" излиза, че това може да не е някой идеален, но поне да дава чувство на детето си, че мнението му се зачита и че е обичано.
биология, освен психология
в гените на мъжете е заложено да са добри родители. хормоналните изследвания, правени сред мъже, току-що станали бащи разкриват, че през първите седмици те се привързват на химическо ниво към децата, а тестостерона им пада, което спомага за установяване на близост - колкото повече майката отпуска юздите и оставя мъжа да се грижи, толкова по-голям е спада на хормони, и се оформя по-силна връзка - ако разбира се мъжът е достатъчно интелигентен, за да приеме бащинството си като една от най-силните и важни роли, които може да приеме в живота си. но това е въпрос на самосъзнание и лично развитие, включително и духовно.
още статистика
ако бащите отделят малко внимание на децата си, те по-често са агресивни.
в развитието на речта бащите имат по-важна роля от майките.
момичетата, които израстват без бащи, по-рано достигат ранен пубертет, като една от хипотезите е, че на подсъзнателно равнище момичетата възприемат отсъствието като сигнал: "мъжете не остават дълго с жените, заради което трябва да си намеря партньор бързо" (Sarah E. Hill/Danielle J. DelPriore).
------------------------------
*Духтева, П., Герова, Д., съставители - "Българката, опит за портрет", 1973
Етикети: бащинство; кампания, да бъдеш баща; дъщери; пубертет; ранен пубертет; психотерапия софия
0 коментара:
Публикуване на коментар
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница