рискови фактори за развитието на рак при децата

Поредната ФБ инициатива ме свари неподготвена. Майката майката на приятелка на дъщеря ми си сложи Елза като профилна снимка и аз като кучето на Павлов (Елза! Елза! Елза!) веднага й лайкнах статуса, който обещаваше да ми разкрие каква е инициативата на лично съобщение.

В лично съобщение тя ми написа, че това е кампания против рака при децата и слагането на анимационни герои (тя ми избра Камбанка), заради което тя е и илюстрация тук, цели да повиши вниманието към детските онкозаболявания.

Този тип инициативи са известни като "писмото на св. Антоний". По-зрелите (зрели като набор 70те-80те години) може би си спомнят писмата в училище - ама такива като написани на хартия и с химикалка, които трябваше да се препишат за пълно щастие поне по 7 пъти. После те минаха в електронен вид.

Вместо да си измия съвеста по лесния начин с просто слагане на анимационна профилна снимка, реших да проуча и лично за себе си какви са факторите за отключването на болеста в нейните проявления и да я изпратя на тези (двама), които харесаха статуса ми.

Рискът от рак при децата се приема за рядък (1% от всички болни от рак)

Най-честият тип рак при децата е левкимия, която според някои изследвания се свързва с пушуне на майката по време на бременоста, некърмените деца и шокиращо - децата без алергии страдат по-често от нея. (източникът Cancer Research UK, линкът е посочен по-долу).
Други са: живот близо до електропреносна мрежа, работа на родителите, вкл. и бащата в среда с химикали, и когато бебето е поело хормони като diethylstilbestrol (DES) и различни видове противозачатъчни, което може да се случи, ако майката не знае, че носи бебе.

В сравнение с 60те години на миналия век броят на заболелите се е увеличил с 40%, като причината още не е установена напълно научно.

Рисковите фактори за рак при децата са различни от тези при възрастните и стила на живот няма общо. Например при големите наднорменото тегло и нездравословното хранене, липсата на физическа активност влияят, но при децата не е така, заради липсата на натрупване.

Промяна в ДНК, която се понякога се наследява от родителите и понякога се развива дори преди раждането.

Излагане на радиация, включително и живот близо до ядрени централи

Пушенето (от страна на майката) влияе при някои видове рак, но не е напълно доказано.

Накрая ще спомена една теория, съществуваща в ню-ейдж философията. Тя е, че от рак страдат хората, които по една или друга причина не са били желани от родителите си по време на бремеността или ако майката е обмисляла аборт. Тогава плода се чувства отхвърлен и впоследствие може да се разболее от това.


За повече информация:
добър източник са
Cancer Research UK, данните, които съм взела от тях са от Октомври 2016
Cancer Org

есенно разчистване

След няколко черни дупки на пълноценна почивка, в които пропаднах с удоволствие, открих колко много нюзлетъри получавам - но не чета. Затова започнах с разчистването на личния ми мейл. 

Животът е твърде кратък, за да го губя в ненужни отношения, връзки и дори мейли. Секунда тук, секунда там за триене и ето, че съм твърде много загубила от времето си. Няколко дни се наблюдавах какво не чета, а идва на пощата ми и съответно започнах да натискам Unsubscribe все по-често. Останаха само тези, които чета и ми дават нещо, както и услуги, които ползвам. Сбогом asos (официалната рокля, която купих от тях отдавна е при приятелка на приятелка), сбогом ъпдейти на списания (давам приза на Marie Claire за най-дълъг стоп на абонамента) и т.н., и т.н.

Останаха дневния ми английски вестник (чай не пия, но вестници чета); Quora (куората я употребявам напоследък повече и от фейсбука, поне има някакъв смисъл) и няколко други, главно от Google Scholar.

Да, животът ми сутрин е без много мейли, но със съдържание, което чакам.

есенно

В края на септември попаднах на някаква честота, на която музикалният редактор се беше упражнявал на тема "сбогом, лято". Лана дел Рей с Summertime Sadness и разни такива... 

Но есента е просто красива в България. Камю е казал: "Есента е втора пролет, в която всеки лист е цвете".

трансфер лондон-лутън с уиз еър? никога!

Срещата е на гарата.
Ама гарата не е тази в Павликени,
големичка е!

Стоя си на летище Лутън и се чудя: "Какво, за Бога, ме накара да си купя билет за трансфер Лутън-Лондон и Лутън-Лондон от Уиз Еър (Wizz Air) и P-air, компанията, която обслужва трансфера Лондон-Лутън?"

Може би реших, че ще е по-удобно, а и цената на пръв поглед беше почти същата като тази, която бих платила на касата, но някакси защо пък не. Не съм пътувала от Лутън и реших да не си създавам излишни трудности. Уви, грешах жестоко!

Който ме познава знае, че държа на детайлите и си чета документацията. Затова, няколко дни преди да тръгна, установих, че за връщането няма дадено място на срещата.

Мейл.

Още един мейл.

И пак мейл, в който ми се обяснява, че срещата е на гара St. Pancras (Сейнт Панкрас).

Отивам на срещата навреме (220 мин минимум по-рано).

Да, ама St. Pancras е доста голяма, а нито на информацията, нито на бюрото за продажба на билети знаят за съществуването на трансфер с влак на Уиз Еър (Wizz Air). Кол центъра на железопътната компания също нямат представа и ме е съветват да пробвам на машините за билети с кода на резервацията.

Нееее!

Право на последен ход - звъня на кол центъра на Уиз Еър и P-Air. Обясняват ми да пусна мейл. "Добре, отговарям, ама уикендите не работи отговарянето, а утре, аз вече ще съм се прибрала". Следващото в списъка с отговори на човека е "Не мога да ви помогна".

Честно, побеснях!

Ами ако бях някой, който наистина не може да се оправи?!
А ако нямах пари?!

Уиз Еър или техния контрактор, ми продадоха услуга, която действително... не съществува!

Отивам на касата и след 5 минути вече имам билет за влака до Лутън. 50 мин по-късно съм там.

И сега ще напиша мейл на P-air и Уиз Еър, че си искам парите. Тези, които ми взеха за несъществуваща услуга, тези, които дадох допълнително за трансфер и също държа на писмено извинение. И да, ако не го направят, ще си потърся правата чрез Комисията за защита на потребителите.

Аман от наглеци и лошо обслужване!

най-шантавите истории са най-истинските...

снимката на Йангзом Брауен е от
bar-storys.ch

...и няма човешко въображение, което може да измисли това, което се случва. Мислех си това, докато четях Трите дъщери на Тибет, седнала на приятно неудобния шезлонг на приятно неудобния каменист морски бряг.

Книгата е издадена преди две години и затова не е като да откривам нещо - пък и две приятелки, които я прочетоха и ми я върнаха ми обясниха, че трябва да я прочета. Мина доста време и тъй като скандинавските романи се четат бързо и едвам смогваш да прочетеш до следващата ужасия и пак се случва нещо странно и жестоко като северен студ (конкретно имам предвид Убийците на фазани), реших да включа в менюто си и биографичната Трите дъщери на Тибет на Йънгзом Брауен.

Накратко: ами... има моменти, в които се чувствам безкрайно благодарна къде съм се родила (Българийо, о, моя мила) и ежедневните трудности ми се струват само ухапано с комар на въображението, което разчесвам ли, разчесвам. Тази книга е подходяща, за малко сверка на реалността какво е трудно и какво не.

Хора като бабата на авторката наистина са имали Проблеми и Тежък живот. Книгата дава поглед към Тибет, който отива отвъд червената роба на Далай Лама и те впуска в живота на тибетските монаси отвътре, а окупацията на Китай престава да бъде някакъв термин, а причина за промяната на една култура, която уважавам.

Какво ми даде книгата ли? Чувството, че ако погледнеш назад и видиш усилията и живота на предците си като част от един голям път, който ще продължи и след теб, може да се почувстваш и приемеш като част от голямото цяло.

Хари Ом.


Хубав преразказ на книгата на английски има в този линк