сериозно, имаш ли нужда от психотерапия, курсове по личностно себеразвитие или коучинг?

Цялата работа е
в разплитането
на проблема

"Чудя се дали да не отида на психотерапия", каза ми една приятелка, великолепна в много отношения. Попитах я: "Имаш ли настоящ проблем, който искаш да обсъдиш с професионалист". Тя ми отговори "Не, мисля".

Ок, това е моето разбиране за нещата - ако живееш сравнително спокойно и проблемите идват и си отиват, но нямаш нещо, което конкретно да те тормози, да е като камъче в обувка на дълъг път - нямаш нужда от психотерапия. Психотерапията (краткосрочна и дългосрочна), курсовете по личностно себеразвитие и коучинга, са за теб когато усетиш, че едно чуждо мнение може да ти помогне, за да разбереш по-добре себе си. При психологичните консултации е малко по-различно - тогава в повечето случаи интересът ти е как е най-добре за постъпиш спрямо някой друг - например детето ти.

Да се занимаваш да разкриваш пласт по пласт от себе си, когато си във вътрешен мир, ми е малко излишно. Енодия Джоунс в книгата си Източно тяло, западен ум пише нещо от сорта на "точно хората, които са минали през терапия трябва да разберат тези, които не са на него". Ясно ми е, че всеки има своите травми, но не всеки може да живее трудно с тях и ако успява да си живее без проблеми с околните и себе си, всичко е наред- Психотерапията е силен начин да откриеш най-доброто от себе си, но не е лесен, защото те изправя пред въпроси, които никога не са стоели пред теб. Психотерапията не е за слаби души, а за търсещи хора, тръгнали по пътя да намерят своето истинско и чисто аз, да се заобичат и приемат.

Но, защото дойде времето за едно "но", далеч не смятам, че всеки човек, който се обявява за психотерапевт, действително помага. Преди време бях изненадана да разбера, че след близо година занимания една позната не е напреднала и сантиметър към онова усещане на душевно удобство (на жаргон психологически комфорт), което е целта на всяка психотерапия. Затова сега искам да кажа моите няколко съвета как да избереш психотерапевта си.

Вярвай на интуицията си
Да довериш най-съкровените си страхове и тревоги е дар към терапевта ти. Правейки това, ти му даваш ключ към душата си. Ако има нещо, което те притеснява в терапевта ти - онова чувство на "харесва ми", значи не е за теб.

Психо тюрлю-гювеч
Има психотерапевти, които може да те хипнотизират, после да те почукат малко с ТЕС, после да ти приложат някоя краткосрочна терапия, след това да те вкара в някоя психодрама, да подишате холотропно и накрая да те накара да подскачаш. Това е тюрлю-гювеч. Базова истина е, че колкото и да е отворен един терапевт, безразборното включване на атрактивни занимания е анимация като по басеините на хотелите - весело, но загуба на време. Давай си парите за хотели с Ол Инклузив по-добре. Психотерапията работи, когато се провежда в определена модалност и от човек, който работи изключително в нея.

Високомерието на терапевта
Да ходиш на терапия, за да имаш на кого да се оплакваш, той да те слуша, е несериозно - вземи си котка по-добре, въпреки космите или куче, тъкмо ще излезеш малко на разходки. Да ходиш на психотерапия, за да ти се кара някой - също. Майка ти, свекърва ти или някоя приятелка могат да вземат тази роля. Психотерапевтът е специалист, който е учил товада ти помогне да излезеш от тревогите и проблемите си, да бъде с теб в този процес и да те подкрепя. След това те пуска да си отидеш и никога да не си спомниш за него.

Ако смяташ, че няма ефект, значи няма ефект
Кой по-добре от теб знае дали се чувстваш по-добре, по-лека и по-осъзната след терапия? Часовете, прекарани в кабитена на психотерапевта не е задължително да са леки - може да са свързани с много сълзи и спомени, но ако след тях чувстваш облекчение и намираш нов смисъл в живота ти - това си струва.

Не си длъжна да ходиш на терапия
Колко пъти ще отидеш, зависи от теб и твоето усещане. Финанси също (стандартно сесия струва 50 лв, посещенията са веднъж седмично обичайно или максимум на две седмици, продължителността може да се разтегли спрямо нуждата за работа). Дължиш само едно нещо на терапевта си - да му кажеш, когато решиш срещата ви да е последна, за да може да обсъдите причините за това ти решение - и да чуеш мнението му дали причината за твоето решение е емоционална, стигнали сте до точка, в която ти е трудно да продължиш, защото са се отворили рани или е нещо друго.

Добре, а как да намериш добър терапевт?
Познатите са добър източник на препоръки. Ако видиш по телевизията или чуеш по радиото някой, който  ти хареса как разсъждава - това може да е твоя терапевт. Увеличава се броят на психотерапевти със сайтове - и аз съм тук, в които може да прочетеш различни неща и да прецениш дали ти допада.

Известен или неизвестен?
Твоят. Това е различно. Няма да се явяваш на конкурс с него под ръка. Някои от най-добрите терапевти, които познавам са известни само в професионалните среди, но имат добра практика и много шастливи клиенти.

Накрая - ето какво е в сърцето на един психотерапевт, на какъвто е добре да попаднеш.

Втората илюстрация е от vibrantwomen.com.au

 

съботно-неделна песен за палачинки (и рецепта)

Ако събота и неделя не ядеш палачинки, кога? Моята рецепта за палачинки е доволно лесна и става без никакъв проблем, но понякога за музикален фон може да бъде добавена тази песен на One Week, която е записана по най-добрия начин - с безгрижие и без претенции.

700 мл прясно (или ядково мляко)
бучка масло (краве, кокосово)
щипка сол, щипка захар
мъничко канела, по-малко индийско орехче, повече ванилия и средно джинджифил
брашно, колкото сместа да е с консистенция на хубава боза (справка Хармоника)
блендер
остовя се 20 мин след размесването да ферментира малко
и по един черпак в тигана

След като е готова всяка от палачинките я намазвам с масло (краве, кокосово) и voila! имаме добро начало на деня.

в едно африканско племе...

Добре, историята е красива. Притча. Но не е истинска. Измислена е. Или поне няма никакво доказателство за съществуването й. Една авторка я разказва в книгата си, а после тя се повтаря тук-там и по фейсбук, защото е позитивна. 

В едно африканско племе, когато някой направи нещо нередно, го завеждат в центъра на селото, където цялото племе го заобикаля.
В продължение на два дни, те си спомнят и споделят добрите неща, които е направил. Племето вярва, че всяко човешко същество идва в света като добро. Всеки желае сигурност, любов, мир и щастие.
Но понякога човек прави грешка. Тези грешки са вик за помощ. Затова племето се обединява и  чрез думите се свързва с истинската природа на човека и му напомнят кой е той. "Аз съм добър"


Илюстрацията е картина на David Ndambuki, “The Maasai,” oil on canvas, 2006. Courtesy Real African Art Gallery, Zanzibar

beaujolais nouveau arrive 2015 (vive la france!)

В средата на деня телефонът ми звънна: "Получихте ли поканата за традиционното посрещане на новото божоле?". Ха! Новото божоле! 

Тежка гемия съм. Трудно ходя на събития от всякакъв тип. Не съм посещавала това есенно френско празненство поне от 8 години. Но за идването на божолето през 2015 е по-специално. Може да не си направя профилната снимка в цветовете на френското знаме, нито да пускам прочувствени статуси, но уважавам смелостта.

Уважавам способноста да можеш да продължиш напред, като не си затваряш очите какво се е случило. В този смисъл празнуването на пристигането на новото божоле е едно "Наздраве" за това, че светът е различен, но ще се опитаме да го оставим нормален - а това зависи от съзнателното усилие да не се оставяш да бъдеш повлечен от страха. Затова и отидох да пробвам какво е младото вино - и тази година то много ми хареса - защото има и години, в които е пълна скръб (как е на френски "сори, но имам мнение"?).

по световната политика
Една бележка за всеки, който реши да ме критикува за този пост. Дай Боже на всеки народ умението да говори за себе си и да намира начини да изразява своята култура и ценности.

кабинет за хранителни разстройства и проблемно хранене

В кабинета за хранителни разстройства и проблемно хранене на в София, ул. "Позитано" 3, се провеждат индивидуални консултации, работа в групи на засегнати лица и близки, лекции, тренинги и психотерапевтични сесии.

Хранителните разстройства най-често, но не само, засягат млади жени. Външните белези на анорексията са явни, но скрити под много обвивки - свръхслабото тяло носи широки дрехи, както и душата, която е покрила своите терзания. Булимията е друго заболяване, което често намира своите жертви в ученическа възраст, но не рядко продължава с години, правейки живота на засегнатите труден. Третото, официално признато от СЗО заболяване е разстройството на пристъпното преяждане, което се различава от булимията по това, че храната не се повръща или маха с лаксативи, а резултата е наднормено тегло. Хранителните разстройства не са "каприз" или "липса на водя", а сериозни заболявания, които се лекуват чрез психотерапия и в тежките си форми медикаментозно. Прочети 9 истини за хранителните разстройства, които бяха създадени от международните организации. Прочети на сайта и няколко въпроса, които ще помогнат да определиш дали ти или твой близък страда от хранително разстройство.

Проблемно хранене

Без да може да бъдат определени като "хранителни разстройства", има много хора, които имат проблеми с храната. Ще ги опишем така:

• ако храната е основна тема в мисленето ти, 
• непрекъснато броене на калории, 
• стриктен контрол на всичко изядено и което трябва да бъде сготвене, което не остава време за други занимания
• непрекъснат апетит, дори когато не се чувства гладн
• изяждане на твърде много храна през деня, но не си спомняш кога се е случило това, 
• ако диетите никога не действат, независимо, че са съчетани с физическа активност
• скоро след сваляне на килограми, те се връщат отново
• напълняване след стрес, което не може да бъде овладяно с рационално хранене месеци по-късно
• често ползване на лаксативи и други очистителни практики

За записване в работно време: 9-18 часа: 0888 388 912

въпросник за хранителни разстройства

Въпросникът ЗКОДХ (SCOFF) се състои от пет въпроса, насочени да изяснят дали подозрението за съществуване на хранително разстройство могат да се потвърдят от специалист, но не са достатъчни за поставяне на диагноза. При нужда от допълнително консултиране се обрърнете към Кабинета за хранително разстройство и проблемно хранене, ул. "Позитано" 3, София

3 – Чувстваш ли се Зле защото се чувстваш неприятно пълна?
К – Тревожиш ли се, че си загубила Контрол върху това колко ядеш?
O – Отслабвнала ли си с повече от 6 килограма в рамките на тримесечен период?
Д – Вярваш ли, че си Дебела дори когато другите ти казват, че си твърде слаба?
Х – Би ли казала, че Храната доминира в живота ти?

Два или повече отговора "да" на два или повече въпроса изискват допълнително изследване и въпроси.
Два допълнителни въпроса показват, че могат да покажат висока чувствителност специфично към булимия нервоза.
1. Доволна ли си от навика си на хранене?
2. Ядеш ли тайно понякога?



Въпросникът SCOFF е създаден за скрийнинг на хранителни разстройства и е разработен от Luck, A.J., Morgan, J.F., Reid, F., O'Brien, A., Brunton, J., Price, C., Perry, L., Lacey,
J.H. (2002), ‘The SCOFF questionnaire and clinical interview for eating disorders in
general practice: comparative study’, British Medical Journal, 325,7367, 755 - 756.




Снимката е от deadendsoul.deviantart.com

за нуждата от тъмнината

"Само когато сме достатъчно смели да изследваме тъмнината, ще открием безкрайната сила на своята светлина", думи на Брене Браун.

Брене Браун е професор в Университета в Хюстън и последните 10 години от живота си изследва уязвимоста, смелоста, автентичноста и срама, като си поставя въпроси като "Как се култивира смелоста и как разбираме че струваме да бъдем обичани, приети и щастливи".

Линк към лекцията на Брене Браун в Тед за срама

Снимката е the dark alley by kimera jam on Fivehundredpx

психотерапия вместо диета

Връзката, която понякога дори не осъзнаваш колко е натоварена със значение и смисъл. Как всеки твой ден минава през любов, обожание, омраза или гняв, цялата палитра от емоции, която стои зад и в храната. Когато диетите вече не помагат, защото килограмите си остават на едно ниво или след всеки режим тръгват отново нагоре тогава може би е дошъл момента да потърсиш в себе си място за психотерапия.

Намаленият прием на калории сам по себе си никога не води до спад на килограмите в значителна степен и за дълго време. Съчетанието с физическа активност често помага, но дори и тогава остава една група хора, които комбинацията глад и изтощение не им помага да се почувстват по-добре нито в тялото, нито в душата си.

Като психотерапевт се занимавам основно с темата за проблемното хранене. Обучавана съм в неорайхианска психотерапия, която има голям успех в този тип проблеми. Сертифицирана съм за работа с проблемно (разстроено) хранене и от школата на проф. Джулия Бъкройд в Лондон.

За връзка с мен можете да използвате формата, публикувана отдясно на страницата.