домашното насилие уврежда здравето в дългосрочен план

домашното насилие
не е шега

една на всеки три жени става жертва на домашно насилие от свой партньор през живота си. болката е физическа и душевна. обида, шамар, юмрук, ритник, побой, вина, страх, обида, ужас. в живот с насилник се уврежда не само психиката, но и води до хронични болести

70% от жените, които живеят или са живели в домашно насилие страдат от сърдечни проблеми. някои от тях получават задълбочена астма, защото насилникът не им позволява да "харчат пари за глупости" като инхалатори. насилие е също така партньорът ти да определя каква контрацепция и кога да я ползваш.

жените, живеещи с насилник, често пушат и пият повече от средната жена, за да може да се справят със стреса от случващото им се. стресът води и до някои заболявания, които се "отключват" от психическото напрежение в такива връзки като диабет, атрит (60% повече от средното) и високо кръвно налягане, сърдечен удар (80% по-висок риск), двойно по-висок риск от депресия и главоболие.

в списание more миналата година беше публикувано изследване, което говори за това, че жените, дори да са се разделили с насилниците си преди пет, 10, дори 20 години и си мислят, че са затворили тази глава от живота си, това не е така на чисто телесно ниво, защото болестите, от които страдат са минали като травми в тялото им. ще допълня, че горе-долу тогава на български излезе и книгата на телесния психотерапевт марио ступиджа насиленото тяло, която също потвърждава "спомена на тялото". лекарите от американското изследване обясняват медицинските причини за повишеното ниво на специфични и тежки, хронични болести при жертви на това че "никой орган не е защитен от стреса и той отравя. цялото тяло е под стрес". насилието дори видоизменя днк при жените.

невролозите още работят върху уточняването на подробностите, но е ясно, че жените, които живеят под напрежението на домашното насилие носят висок риск от хроничните заболявания. обяснението е, че ние помним всичко, дори когато си мислим, че не го помним. тези "минали работи" продължават да работят в подсъзнанието, в амигдалата, където стоят спомените ни и оттам те са като едно непрекъснато възпаление, което си стои уж невидимо в тялото, но така жената започва да страда от нехарактерни за възрастта й болести на 40, не на 60...

не може всеки финал да е хубав, затова ще завърша с още едно неприятно откритие: жените, които страдат от хронични болки заради претърпяно домашно насилие по-често са преживели психологическо, а не физическо насилие.

насилието е насилие, независимо дали те удрят с тяло или с думи.

има психотерапевти, които работят с жертви на насилие и съм твърдо убедена, че психотелесни практики като описаните от марио ступиджа, търсенето на специализирана помощ и изваждането от несъзнаваното на спомените може да промени пробиването на емоциите чрез болестите.

трогващият клип на сръбското момиче, което си е правило една година селфита - 

от щастлива до унищожена от насилие у дома. 

предполагам, че е рекламна вайръл кампания, но това не променя нищо.