рецепта за греяно вино

в декемврийския брой на cosmopolitan италия е публикувана и рецептата за греяно вино, която от години правим на събирането за украсяването на бора в двора ни. успехът й се дължи не само на студеното време, но и на комбинацията сладко и пикантно

към 1 литър вино (мерло или вино де ла каса) се добавя
1 чаена чаша черна захар (дава карамелен вкус)
2 кисели ябълки се нарязват на едри парчета и се пускат вътре
15-20 цели зрънца черен пипер, който пуска точно толкова, колкото трябва
1 пръчица канела
4-5 семенца карамфил

всички те се загряват до кипене, а след това наздраве!

психологични консултации и психотерапия по skype

За хора в чужбина предлагам психологични консултации по Skype.  За повече информация пишете на detelina dot stamenova at gmail.com

Работя предимно с хора с хранителни разстройства (анорексия, булимия, хиперфагия), хранителни нарушения и емоционално хранене. 

Готова съм да ви помогна, ако имате проблеми и в други области от живота, които искате да споделите с мен. 

Завършила съм социални науки, имам четиригодишно психотерапевтично обучение и няколко години практика като психотерапевт и водещ на индивидуални и групови психотерапевтични практики, както и над десет години работа в корпоративна среда на мениджърски позиции в международни компании.

смисълът от психотерапията

малко автори са толкова смислено откровени, колкото ървин ялом. тази година издателство хермес издаде книгата му палач на любовта, която събира разкази, представящи случаите на неговите пациенти. впечатлена съм от дълбочината и честността на размислите му. тази книга е задължителна за психотерапевти и добро четиво за хора, които искат да работят с психотерапевт, но се чудят дали това е за тях.


без да се превзема, ървин ялом говори за притесненията и страховете си; за причините, които го водят към едно или друго решение - да, трябва да си уверен човек, за да не ти пречи да споделяш и да търсиш своя път към доброто на клиентите си.

една от многото фрази, която ми остана в съзнанието е неговата теория, че е тревожно осъзнаването, че реалността е илюзия, "или в най-добрия случай - обобщена и усреднена версия на възприятията на участниците, постигната посредством консенсус между тях". във фейсбук профила ми за тази фраза се споделиха различни мнения, включително и че реалността сама по себе си, че е илюзия не е тревожно, а успокояващо. животът в различни светове, който водим всички ние води до едно проблемно съществуване.

добро утро!

неврологията за новите технологии

мтел медиа мастърс тази година бяха поканили да изнесе лекция сюзън грийнфилд, невролог и интересен ум. впечатлението ми е, че mtel избират интересни лектори и представяния, като преди години ми е останало идването на изложбата на леонардо. последната им рекламна кампания ти водиш ми хареса с това, че компания, която ни продава говорене по телефона рекламира това, че понякога е нужно да оставим телефона за малко настрани.

дори твърде нестандартно. но какво ли можем да коментирам, след като ако преди 10 години някой беше казал, че това ще се случи, щях да се изсмея гръмко, както и ако този или друг беше казал, че шефа на глобул ще стане шеф на мтел, а този на нова - на бтв. въображението ни няма силата да измисли това, което ни си случи, затова създадените по истински случаи филми и книги са най-шантави...

#banksy

човечеството е в нова фаза на еволюцията, повлияна от новите технологии - според някои учени дори на днк ниво - и затова стари навици умират и стават част от миналото. живата експозиция в рамките на събитието представяше живи сцени, сред които имаше "двойка си говори"(без да си проверяват фейсбука къде тайничко, къде в дупките между разговора) и "мъж чете вестник в тоалетната"(без да поглежда блекберито). доколко стоенето в тоалетната с книга, вестник или телефон променя навиците е малко спорно, но това, че за двойките вече е нормално общуване поне единия да си поглежда смартфона...

все пак откритията на сюзън грийнфилд не са приемани еднозначно по много причини, включително и изпреварването на изводите, преди разкриването на причините, така че оставете критичността си включена.

ето и видеото с лекцията

https://www.youtube.com/watch?v=ZIRHYSBEGm4&list=PLXhgA1r4ckoDINj_Akoqcd25b5cr1xDb2&index=2

тази година изпреварих всички с коледната украса...

разбира се, джъмбо са виновни. не! икеа първи ми лепнаха очите към някои коледни идеи. но май елхата на откриването на sofia ring mall, беше червеят, който ми прояде мозъка да купя коледен венец за вратата на къщата отрано.

опитът ми с коледните венци е голям - откакто се продават, все някой виси на вратата, но този път смених любимия си, защото тежестта му е твърде голяма за сегашната врата. не стига че имам коледен, но слагам и есенен, великденски и дори един пискюл за кон за честита баба марта, който си бях купила от велинград преди години.

така че тази година дори изпреварих рокфелер център, които ще палят светлините на елхата на 3ти декември.

ето така изглежда
мартенската ми врата 

но... дори да е смешно, коледното настроение ми липсваше и сега чакам да завали и малко сняг...

домашното насилие уврежда здравето в дългосрочен план

домашното насилие
не е шега

една на всеки три жени става жертва на домашно насилие от свой партньор през живота си. болката е физическа и душевна. обида, шамар, юмрук, ритник, побой, вина, страх, обида, ужас. в живот с насилник се уврежда не само психиката, но и води до хронични болести

70% от жените, които живеят или са живели в домашно насилие страдат от сърдечни проблеми. някои от тях получават задълбочена астма, защото насилникът не им позволява да "харчат пари за глупости" като инхалатори. насилие е също така партньорът ти да определя каква контрацепция и кога да я ползваш.

жените, живеещи с насилник, често пушат и пият повече от средната жена, за да може да се справят със стреса от случващото им се. стресът води и до някои заболявания, които се "отключват" от психическото напрежение в такива връзки като диабет, атрит (60% повече от средното) и високо кръвно налягане, сърдечен удар (80% по-висок риск), двойно по-висок риск от депресия и главоболие.

в списание more миналата година беше публикувано изследване, което говори за това, че жените, дори да са се разделили с насилниците си преди пет, 10, дори 20 години и си мислят, че са затворили тази глава от живота си, това не е така на чисто телесно ниво, защото болестите, от които страдат са минали като травми в тялото им. ще допълня, че горе-долу тогава на български излезе и книгата на телесния психотерапевт марио ступиджа насиленото тяло, която също потвърждава "спомена на тялото". лекарите от американското изследване обясняват медицинските причини за повишеното ниво на специфични и тежки, хронични болести при жертви на това че "никой орган не е защитен от стреса и той отравя. цялото тяло е под стрес". насилието дори видоизменя днк при жените.

невролозите още работят върху уточняването на подробностите, но е ясно, че жените, които живеят под напрежението на домашното насилие носят висок риск от хроничните заболявания. обяснението е, че ние помним всичко, дори когато си мислим, че не го помним. тези "минали работи" продължават да работят в подсъзнанието, в амигдалата, където стоят спомените ни и оттам те са като едно непрекъснато възпаление, което си стои уж невидимо в тялото, но така жената започва да страда от нехарактерни за възрастта й болести на 40, не на 60...

не може всеки финал да е хубав, затова ще завърша с още едно неприятно откритие: жените, които страдат от хронични болки заради претърпяно домашно насилие по-често са преживели психологическо, а не физическо насилие.

насилието е насилие, независимо дали те удрят с тяло или с думи.

има психотерапевти, които работят с жертви на насилие и съм твърдо убедена, че психотелесни практики като описаните от марио ступиджа, търсенето на специализирана помощ и изваждането от несъзнаваното на спомените може да промени пробиването на емоциите чрез болестите.

трогващият клип на сръбското момиче, което си е правило една година селфита - 

от щастлива до унищожена от насилие у дома. 

предполагам, че е рекламна вайръл кампания, но това не променя нищо.

ако животът те натисне до земята... погледни звездите на небето

много харесах тази картинка, която беше споделила дорийн върчу на фейсбук страницата си.

когато опрем носовете си до земята ни трябва нещо, което да ни върне отново надеждата.

въпрос по мейла: каква е разликата между психотерапевт, психиатър и психолог?

приличат си, но са различни

В: "каква е разликата между психоаналитик; 
психотерапевт, психолог и психиатър?" 

ще започна с приликата, че първите трима са учили психология, а психиатърът е учил  медицина.

психологът, психотерапевтът и психоаналитикът се занимават с физиологично здрави хора и не предписват лекарства (в повечето случаи), докато психиатърът работи с хора, които имат физиологични проблеми, които се отразяват на психиката им, пречат им да съществуват спокойно и затова се налага да приемат и лекарства.

психолозите минават през бакалавърска програма и след това евентуално и магистърска и могат да бъдат срещнати на много места - като специалисти човешки ресурси, в училищата и на много други места. понякога те правят и допълнителна специализация и по психотерапия.

психотерапевтът е с познания по психология, който се е обучавал специално в психотерапия. тъй като има различни психотерапевтични школи, той може да е обучаван в една или няколко дори и да ги прилага спрямо клиентът, който идва при него. различните школи са например (без претенция за изчерпателност) са телесната психотерапия, юнгианската терапия, психодрамата, когнитивно-поведенческата терапия, арт-терапия и т.н. психотерапевтът работи чрез разговор, а при психотелесната терапия и с помощта на тялото и клиентът решава своите проблеми с помощта на психотерапевта си. 

психоаналитикът е психотерапевт, който работи по фройд. точно така - с диванчето и т.н. ортодоксалната психоанализа включва години и часове няколко пъти в седмицата, в които се търси несъзнаваното.

един психолог, психотерапевт или психоаналитик се обръщат за консултация към психиатър, когато искат да са сигурни за състоянието на своя пациент и да изключат наличието на болест. тъй като психотерапевтите в повечето случаи не могат да предписват лекарства, те могат да го направят и с такава цел.

клиент или пациент?
за да се избегне усещането за "болест" в последните години хората, които посещават психолози, психотерапевти и психоаналитици се наричат "клиенти", а тези, които са в психиатрични клиники се наричат "пациенти". 

получавам писма с въпроси по мейла, на които отговарям и тъй като някои от тях са по теми, които интересуват повече хора, има случаи, в които моля за разрешение питащия да споделя отговорите си и в блога си.

Защо думите лекуват е обяснил още преди 100 години Зигмунд Фройд с тези думи. 

необикновената книга на симеон втори

черно/бяло или в повече цвята е
възприятието ти за този човек?

една необикновена съдба е книгата, която чаках да се появи с нетърпение, откакто разбрах, че се очаква публикацията й на български от сиела. въпреки че ме чака тежък изпит по неврология, която е като да уча китайски с китайско-японски речник без да владея японски добре, това беше книгата най-отгоре на нощното ми шкафче. аксоните малко ме изчакаха...


още предговорът на книгата обещаваше добър разказвач. това, което получих след 300 страници текст, очевидно писан с внимание към детайла, е премисляне за неговата лична гледна точка и неща, които откровено не знаех за история на българия. тръгнах почти без очаквания, като все пак мислех, че ще прочета доста повече неща за битието на царя като премиер. реално в повече от 2/3 от книгата се разказва за живота му преди спечелването на изборите от ндсв през 2001, но докато се лееха спомените на царя все повече разбирах, защо няма да получа нищо конкретно за тези, скорошни години и това допълваше цялото му представяне.

представянето на книгата

да видиш чуждата гледна точка е винаги предизвикателство, защото запленен от собствената си, ако не оставиш пространство на другия, неговото разбиране не може да просъществува до твоето. затова й книгата една необикновена съдба не дава отговор, а обяснение, пречупено пред цялото наследство, което носи симеон втори като историческа фигура от една страна и чисто като човек - като дете, което губи баща си на 6 години и след това е поставено в превратни ситуации, в които трябва да се справя спрямо доста обърканата световна история и носейки с изправен гръб тежестта на обемно като наследство и очаквания минало...

така че тази книга не е книга за нова история и няма да научиш пикантерии или истории с български политици. това е книга, ако искаш да разбереш защо симеон втори е това, което е. но не през изречения, започващи с "аз съм", а чрез личната му съдба, приятелства и дори, и това е важно, споделени през страниците страхове, които е имал. обаче чувството му за хумор на места ме спечели за сериозността му.

все пак за любителите на световната конспирация и имотните делби има достатъчно, включително и за делбата на италианското му наследство (той е точно толкова наследник като внук на виктор-емануил, колкото и на фердинанд).

монархо...социализъм? присъединяването към
европейския съюз все пак се случи...

след последната страница затворена страница оставам замислена... въпреки че не одобрявам някои аспекти на управлението му, и въпреки че смятам, че е по-лесно да управляваш в добри времена за световната икономика, ролята на царя в процесите на приемане на българия в ес и нато ми изглежда ненужно подценена в момента.

давам си сметка и за правилната му преценка да не се връща в българия, настоявайки за възстановяване на монархията. в същото време той никога не е бягал от наричането си цар, защото реално той е коронован, но винаги ходейки дипломатично, без да да приема наричането си "гражданина сакскобургостски". интересен човек, съдба за сценарий и едно изречение, което като много други в книгата, проблясва за това, че "човек има нужда от смирение" и затова се питам - дали неговият неуспех е и заради нас, хората, които живяха в същото това време и промените в обществото ни, белязани от комунизма - негативизъм, липсата на инициатива, озлоблението...

понеделнишки работно и малко вдъхновяващо

в думите на халил джубран има категоричност и истинност: "да работиш, означава да даваш израз на своята любов. и ако не можеш да работиш с любов, а изпитваш непреодолима омраза, то по-добре веднага зарежи работата си и иди пред храма, където да просиш милостиня от онези, които работят с любов".

по различни причини много от хората у нас работят неща, които не обичат, харесват дори и това си личи във всяко нещо, което правят. липса на внимание към детайлите, махане отгоре с ръка, замазване отгоре-отгоре. накрая живеем в едно полу-недоволство, полу-разочарование, полу-живот. бих се радвала повечето хора да намерят нещата, които ги правят истински щастливи и затова се радвам на всички, които сменят работата си в средата кариерата си, разбрали, че това е най-доброто нещо, което могат да направят лично за себе си - защото удовлетворението, което ще получават всеки ден не може да се сравни с нищо друго. 

как протичат психотерапевтичните сесии

сесиите (срещите) продължават най-често около 60 минути. в първата сесия уточняваме конкретния проблем, който е причина за срещата; честотата на вижданията и начинът на работа. още сега трябва да ти кажа, че психотерапевтът не е човек, който ще ти каже какво да правиш, а да ти помогне да откриеш сама възможностите си да се справиш с проблемите си.

при психотерапевтична сесия идва момент, в който започваш да споделяш най-дълбоките си страхове и мисли. за да се случи това психотерапевтът дава гаранция за конфиденциалността на проведените разговори. това, което се случва по време на сесиите може да е много лично и ако няма това обещание, няма как да се стигне до истинска работа и до решаване на проблемите.

моята практика е в областта на психотелесната терапия. в многото течения на психологията, терапията, в която практикувам се отличава с това, че при нея се работи много с тялото - защото думите могат да скрият какво мислим и да не достигаме до спомените и травмите си, но тялото не лъже...

въпрос по мейла: приятелство на ръба

В: "най-добрата ми приятелка сякаш загуби интерес от мен в последното време. в обща компания сме и се държи добре, но вече го няма това, което ни държеше заедно. винаги сме били много близки, но изведнъж тя се промени и не се чуваме често, нито пък си говорим така, както преди".



неприятна ситуация, определено, когато си свикнала на подкрепата, разговорите и онези малки женски неща, които мъжете никога няма да разберат.

можеш да опиташ с директен въпрос, когато сте лице в лице като "имам чувството, че страниш от мен? така ли е?" и да изчакаш отговор, но ако ти се струва твърде рязко тогава си помисли дали може тя да е решила по някаква причина, че ти първа си се променила (имаш нов партньор? била си по-заета в работа?) и тогава вече решавай, че "всичко е свършило". възможно е също така тя да има проблеми или да й са се случили събития, които не е готова да сподели с теб още - и появата на някой мъж, който тя особено цени е възможно да предизвика такова отношение към теб, както и може да се уморила от поддържането на връзка толкова близка и изискваща като "най-добра приятелка".

остави да видиш как ще се развият отношенията ви от самосебе си.


получавам писма с въпроси по мейла, на които отговарям и тъй като някои от тях са по теми, които интересуват повече хора, има случаи, в които моля за разрешение питащия  да споделя отговорите си и в блога си.

хелоуински щуротии

понякога хелоуинската украса може да е
по-страшна от озъбена тиква

блогът дава илюзията за дневник и днес реших, че вчерашната cosmo-офис украса трябва да бъде поставена и в блога.

тиквите, извадените очички-бонбони и чененцата бяха вътре, но отвън на стаята на най-продаваното женско месечно списание в българия (приятно ми е да го казвам и пиша, не че има общо с темата, но това е моята страница :) бяха опънати тези крака.

струваше си усилията - имаше колеги стреснати, други очаровани, някои отвратени и дори спънати в украсата - целта беше изпълнена!