анти стрес упражненията на александър лоуен

александър лоуен е психотерапевт, създал е концепцията за биоенергетиката и най-кратко казано, той върви по пътя, започнат от фройд, продължен от райх и основа на търсенията му е да разбере как тялото се повлиява от стреса (включително и психичните травми в детска възраст).

тези упражнения (може просто да ги следваш, няма нужда от специален превод, дори и да не знаеш английски достатъчно добре), пак са подходящи. привидната им простота обаче дава резултати и след като отделиш тези 10 минути за себе си, ще се почувстваш по-добре.

шопска салата като кубчето на рубик via надя петрова

открих надя петрова през българското издание на списание good food, което е извор на кулинарно вдъхновение. 
оттогава следя надя внимателно, защото добрите идеи са й в кръвта. добавена стойност е здравия поглед към храната без да става дидактична, пък и хем са здравословни, хем вкусни й нещата. 
днес видях тази красота в чиния, направена за щанда на harmonica за one design week и я "открадвам", за да ти я покажа.
явно краставичките, доматите (розови, за да са с повече "месо") и сиренето са нарязани на еднакви кубчета, за да се подредят на куб. явно има нужда от 27, парчета общо (три страни по 9 кубчета) или точно по три от всяко.
сметни колко салати ти трябват и умножавай. ако държиш - с калкулатора на телефона...

огненият свят на пей сан нг

просто като кибритени клечки...
запалва!

в бордовете ми в pinterest събирам много красиви осъществими и красиви неосъществими идеи. тази ми се струва от вторите, защото опитът ме е научил, че рядко нещо толкова лесно е (реално) толкова лесно за имитиране.

оказа се, че дамата, която седи зад тази идея се казва пей сан нг (портфолио) и, извинете, но до тази вечер не знаех за нея.

как се прави пръстен от рапан

първо и най-важно: намираш рапан...  ...и си го слагаш на пръста!

изумителният свят на сухите шампоани

ъъъъъъ....
този блог беше замислен като сериозен, леко нАучен блог, с депресии, невротизми и други теми, които искрено ме вълнуват.

обаче светът е по-шарен и решавам да обогатя идеята и да се занимавам с не по-малко сериозни теми: като мазната коса.
аз не страдам от мазна коса, но страдам, когато видя хора с мазна коса, особено пък когато често се явяват в такъв вид публично. на всеки му се случва "да няма 10 минути да се изкъпе", но освен ако не си родила преди три месеца, мазната коса е трудна за обяснение на всекидневна база.

този сух шампоан на Bumble and bumble. е първия, който ползвам.
ох.
нанесох го върху коса, мазна от бадемовото масло за лице, което ползвам, за да го тествам.
въпреки че е първият, който ползвам, той е необичаен, тъй като е за тъмнокоси (серията я има и за светлокоси).
т.е. не е бял, както предполагах.
нанася се лесно, от около 20 см (усещането е като за пръскане с лак) и след като засъхне с пръсти или гребен (аз пробвах от едната страна с гребен, от другата с ръка), косата се разрошва.
резултатът: като коса, минала скоро сешоар и обилно количество лак, малко като каска стои, но определено не е мазньоч. просто изумително, наистина за кратко време косата ми придоби обем!
остава следи по ръцете и по мивката (лесно се мие), също и по лицето, но е възможно проблемът да е в мен и това, че ми е за пръв път.
смятам да си го оставя в офиса и да го взимам на път - това е полезно решение за 5 мин и крайни случаи.
но добрата стара вода и шампоан са си най-доброто... forever.

(сухият шампоан е наличен в магазините sephora)

събота и неделя: отворени врати в йога мандала

йога мандала, която познавам задочно през прекрасния център тринити в априлци, в има два дни на отворени врати.

повече информация за 28-29ти има тук:

а за да не търсиш програмата: ето я

събота и неделя ще съм на мелмак, така че ако успея да отида в петък, ще споделя впечатления.

черешов пай

рецептата я взех от юнския брой на списание О, и тъй като нямах

1. амарето (замених с kaluah)
2. cornstarch (замених с царевично брашно, никога не съм обичала нишестето и пак стана едно към едно с картинката)

за тестото
2 и 2/3 чаени чаши брашно
1 малко студено масло, нарязано на кубчета
1/4 ч.л. сол

за плънката
5 чаши обезкостени череши
3 ч.л. нишесте или царевично брашно
малко масло
1/4 чаша амарето или калуа, като в моя случай
2 ч.л. пресен лимонов сок
2 чаши бяла захар (ще се мре!)
1/2 ч.л. канела

тестото се прави като класическо маслено тесто - т.е. забъркват се брашното, солта и маслото, нарязано на кубчета
като го поомесиш до трошливост, започва да става интересно, защото допълваш с 2/3 студена вода и разбъркваш и въпреки очакванията ти да стане мат и маскара, се получава прилично тесто, което се разделя на 2 части - по-голяма и по-малка, които заминават, увити в свежо фолио за хладилника

почва правенето на плънката, което е досадно
на две чаши и половина ми писна с обезкостяването на черешите и се отказах
допълних с чаша захар, 1/4 чаша калуа (нямах амарето, казах!)
малко канела и малко лимонов сок




разточих тестото от голямата топка във форма за сладкиш, така че да стане като за пай
плънката се изсипва и накрая се нарязват няколко парчета масло в нея отгоре

след това направих решетка от малката топка тесто
ето как:


пече се първо 40 минути на 220 градуса, после час на 180
резултатът беше удовлетворяващ, плодов и мммммм.



(илюстрацията как се прави решетка е от тук)

парченца софия

тази сграда би могла да бъде в произволен средиземноморски град, но снимката е в центъра на софия, на ул. марин дринов.

изкъпани от дъжда, зелените листа скърцат от чистота и свежест...

grand austrian tasting GAT 2014

в многото категории от хора, аз със сигурност влизам в две:
- тези, които обичат вино
- тези, които не участват в томболи

и тъй като животът е веднъж и все пак "който не играе не пичели", все пак реших да участвам в мини-конкурса на яна (несъвършенството прави стила...). така или иначе щях да отида, поне да опиша защо (на една дегустация точно на австрийски вина преди 5-6 години бях запалена по бялото вино изобщо (иначе се съгласявах с глупости като бяло вино, защо не си червено). тогава установих, че гевюрцтраминер и ризлинг са мнооого хубави, иначе го карам на совиньон блан от нова зеландия. та понеже ще дойда, освен ако не направят среща на детската точно тогава, участвам в играта. иначе искам да дойда на гат, защото сбирките на хедонисти трябва да се уважават…  без парфюм ;))

благодаря на яна, че инвестира във винознанието ми и получих поканата, "… за да не бъркам никога повече гевюрцтраминер с грюнер велтлинер".

човек трябва да си учи уроците и затова наблегнах дегустацията точно на грюнер велтлинер и ризлинг, и едно шардоне, което буквално бях принудена да пробвам, но не съжалявам изобщо - но затова накрая.

и ето ме в hilton sofia (харесвам този хотел и това си е), въоръжена с чаша и книжка за записване на впечатления.

пробвах сравнително малко вина, защото целите ми бяха:
а. да вляза на дълбоко в gruener veltliner
б. да остана достатъчно сериозна, за да се държа подобаващо на срещата в детската градина, все пак

започнах със силната серия, внасяна от картел
gruener veltiner kies 2013 (около 16 лв)
свежо, лек кисел вкус, вино на спокойния следобед

gruener veltiner spies 2011 (около 30 лв)
действително цената си оказва разликата, мирише на по-скъпо. виното е тероарно и глината се чувства приятно и нежно. не бих казала землисто, думата е глинено. 
записала съм си чушко-доматено.

riesling ametzberg 2011 (около 33 лв).
бял пипер
уникално!

на щанда на brundlmayer пробвах
riesling kamptaler terassen 2013 (около 22 лв)
дали заради това, че е отглеждано на тераси и са се смесили вкусовете, но имах усещане за купажирано вино. затова преценката ми е
пас. хубаво, но пас. 
няма да откажа да го пия, но няма да си го купя.

като в петролено поле ме постави riesling moosburgerin 2011 (около 49 лв).  силно вино, но аз си обичам виното да ми мирише на други работи.
когато разбраха за мисията ми, casavino ми дадоха да тествам loimer kamptal gruener veltliner 2013 (около 30 лв). 
цветя и краставици. лято.

следващата ми спирка беше с  gruener veltliner prestige 2012, niederosterreich (около 18 лв). силничко ароматче, сладникаквичко.
моят личен вкус е за по-тръпчиви и свежи, не задължително със силен аромат бели вина. 

и тук вече стигнах до една маса, на която беше коко стойнов, който по своя си начин ме накара да пробвам  gruener veltliner von den terassen 2012 (около 22 лв). после и яна, с която най-накрая се запознах, ми обърна внимание на него. уви, не ми хареса. сори. ароматът не беше моя. или поне вчера. затова оставам втори шанс някой ден, когато реша да пробвам. експертите често са прави, но понякога си има моменти, в които не можеш да оцениш виното. затова си го записвам за друг дубъл, в който няма да трябва да ходя до детска градина хаха.

на щанда на pfaffl си харесах обаче чудното  gruener veltliner hundsleiten DAC reserve 2012 (около 30 лв). много приятно, чудесно вино.  

но там, където сърцето ми спря за втори път след loimer kamptal gruener veltliner 2013 беше при gruener veltliner krems DAC 2012 (около 22 лв). без да е силно, то беше фокусирано, чисто, спокойно и със самочувствие. абе нещо като водката на вината на тази дегустация. 




последното място, на което се спрях беше при виенските вина. първо започнах с органичния gruener veltliner 2013 wieninger (casavino, около 25 лв), който беше много симпатичен избор.

после тръгнаха да ми сипват шардоне (а аз не съм такава жена!). шардонето за мен е "не". просто това не е сорт, който ме вдъхновява. 

а може би съм пробвала толкова ужасни шардонета, че хич не ми се разваляше вкуса. ок, съгласих се, само защото и една дама до мен ми смигна, че наистина е хубава, а и тя не била от жените с шардонетата. chardonnay classic 2013 wieninger (около 47 лв) е истинска изненада. полска свежест, но и плътност. това е бяло вино, което действително можеш да пиеш и през зимата, защото е толкова богато, но без танините, че би понесло снежинките да падат върху него и пак да стои, без да зъзне.

парченца софия

вали, вали, вали... почти всеки ден.
дъждовна софия е красива.

есен/зима 2014 по H&Mски

малко космата, тук-там мънистена и приятно да кажа - абсолютно носима мода не само по места, където ще те разберат какво искаш да кажеш с тази дрехи.

черно в огромни количество, но нали работя и в списание, в днк-то ми е да харесвам този цвят.
дънково нашествие, което малко ме притеснява - обичам денима в умерени количества.
бежовото за съжаление не е моят цвят, но все пак цветът стои изискан върху много жени и ще се радвам да го срещам по-често из красивата, но мръсничка софия.

колекцията влиза в продажба от 4 септември




снимка h&m българия

слушай тялото си...

то е по-умно от теб.

Звездният миг на телесната психотерапия тепърва предстои, защото хората с телефони забравяме да живееме чрез тялото си, а го правим само през очите си.
Тялото е това, което настойчиво ни кани да си починем, но не го слушаме
Не го слушаме когато сме гневни
Кога да ядем и кога да спрем
Тялото знае всичко, но ние сме забравили да го слушаме, затова търсим щастието вън от себе си...

илюстрацията е плакат, продава се тук

smoothie - смут в душата на българиста, но иначе вкусно

след като преживях селъри (за младите листа от целина), топ за тениските и танк за потниците, в душата ми беше смутно преди преди да започна да използвам думата смути. затова казвам понякога шейк. въпреки че рядко слагам мляко.

в последния Men's Health (юни) има доста хитра идея какво и как да комбинираш за своето смути, като аз ще пропусна протеините. обяснено е стъпка по стъпка и доста забавно. фенка съм на списанието, чак толкова, че откъснах страницата и я залепих на хладилника, за да се вдъхновявам.

моите смутита са със спанак, понякога магданоз и най-често използвам банан, за да стане гъсто, леко сладко и меко. досега не съм слагала авокадо, но и това ще стане.

от известно време слагам и чия (насипна, от zoya.bg), която да държи течността хомогенна - иначе тежките частици падат долу, леките отиват нагоре и язък за цялото усилие.
слагам за пет минути две-три чаени лъжици в една чаша от 250 мл студена вода. това ми е достатъчно, за да получа добър резултат за две чаши смути.

първо слагам семената да се желират, после започвам да чупя бананите, мия листата на спанака и т.н.

поякога добавям и кокосови стърготини, а ако искам екстра вкус мятам и динджифил, канела или ванилия.

smoothie banana day
1 банан
2 ч.л. чия
250 мл вода и още на око колкото ще изпием за две чаши (зависи дали ще си го пия сама)
1/4 ч.л. джинджифил
1/4. ч.л. ванилия
ако има останал стрък магданоз мога да го сложа и него.

накисвам семената чия в 250 мл вода, начупвам банана и  добавям подправките. мотая се из кухнята и добавям после тръгналата да се желира чия и пускам блендера на програма smoothie, докато някой не ме помоли да престана с шума (2 мин макс издържат вкъщи).
ползвам подобен на този philips, това ми е втория, първият издържа зверско натоварване 3 години и го счупих от глупост. държа на това каната да е стъклена.

going bananas!



и накрая - защо е добре да се ядат зелени листни зеленчуци препоръчвам книгата енергични за цял живот на виктория бутенко, която дава много рецепти за смутита - сладки и солени.

парченца лято

времето тече бавно следобед на вилата...
червеният часовник лениво тиктака, а до него шишарката, която боядисах преди три лета с червена акрилна боя, се е сгушила до варосаната стена.
бурканчетата с пипер и сол чакат да дойде вечерята, за да бъдат изнесени навън в кофичката от свещ, да гледат залеза и слушат разговорите ни...

парченца софия

пищни рози в заден двор
който ги види - негови са си!

ако някой те мрази без причина...

...дай му да си има!

парченца софия/bits of sofia

софия е красива по своему.

колекционирам своите мигове с нея от дете, когато вечерната разходка по шишман беше най-хубавата част от деня ми.
тези слънчогледи на стената са в хармония с бясно цъфтящите и прецъфтяващи рози.

ул. иван вазов 13/15

рецепта за таббуле

попаднах на тази рецепта от фейсбука на мажд алгафари, който освен всичко друго, смята да направи и своя книга за арабската кухня (лично аз чакам с нетърпение).

Таббуле 
Една от най-известните средиземноморски салати. Това е ливанска салата от долината Бакаа. Отличава се с киселия вкус, като в някои райони се ползва и за мезе. Основния продукт в нея е магданоза, поради което в Европа е позната като магданозена салата. Ценителите на алкохолната напитка Арак /анасонова ливанска ракия/ считат, че това е една от салатите, с която може да се изпие много Арак. Продукти: 1. Магданоз – 3 средно големи връзки 2. Джоджен – 30-40 пресни листа или 2 с.л. сух джоджен 3. Лимон – 2 бр. 4. Ситен булгур – 100 гр. 5. Домати – 3 бр. средно големи 6. Зехтин – 100 мл. 7. Пресен лук – 3-4 стръка /ползвайте само бялата част от него/ 8. Сол 9. Листа от маруля Начин на приготвяне Накиснете булгура в 250 мл. хладка вода за около половин час. Почистете магданоза и го нарежете на много ситно. Нарежете джоджена на ситно. Ако не разполагате с пресен джоджен добавете две супени лъжици сух джоджен. Нарежете доматите на малки кубчета с дебелина не повече от 5 мм. Отделете бялата част от пресния лук и го нарежете на дребно и ситно. Изцедете булгура. Разбъркайте всички продукти и добавете сока от двата лимона. 5-10 минути преди да сервирате посолете умерено, добавете зехтина и разбъркайте. На дъното на чинията разстелете листата от маруля /ползвайте средните по големина и хрупкави листа/. За предпочитане е листата да стърчат с около 2-3 см. извън чинията. Сипете от готовата салата върху листата от маруля. В средата на салатата украсете като боднете листата от сърцевината на марулята /най-малките листа/, а отстрани разпределете 3-4 резенчета лимон.