специализация по психотерапия на хранителни разтройства в лондон

Хранителните разтройства, които включват анорексия, булимия и преяждане, но и много състояния, които по МКБ попадат в графата като "неуточнени", са тема, която ме вълнува отдавна. 

Това логично доведе до една следваща стъпка в професионалното ми развитие като психотерапевт - специализация в Лондон. Така ще мога да работя с клиентите си, които имат разстроено хранене, още по-информирано и съобразно последните научни открития в областа, когато се върна.

А тази снимка хвана онзи момент, в който получих потвърждението, че съм одобрена за курса и вече съм абсолютно сигурна, че трябва да си купя билет за самолета.

Лондон, идвам!

брошура за родители на бебета и малки деца

Следвайки добрите традиции в грижата за бебетата и децата, вече е факт Брошурата на родителя - безплатно и онлайн, публикувана от Pampers в сътрудничество с български педиатри и детски психолози.

Брошурата е достъпна онлайн през Facebook страницата на Pampers. Познавам хората, които са работили за нея, написаното ми харесва и затова я препоръчвам. Съветите са от преди раждането на бебето до около проговарянето.

Систематично и здравомислено поднесени, вътре са основните отговори, които вълнуват родителите, дори и тези, за които не са се сетили да попитат.

В срещите на Семейството на Pampers, в което се включих тази година разбрах за себе си някои интересни неща като Защо кихат бебетата и други полезни отговори. 

първична рана носят не само осиновените, но и децата от сурогатни майки

Книгата Първична рана на Нанси Верие е позната на психолози, психотерапевти, осиновени и осиновители. Запитах се обаче дали размислите в нея не биха могли да бъдат пренесени и към сурогатното майчинство и се свързах с авторката на книгата, за да разбера нейното мнение.

"Краткият ми отговор е, че не вярвам в сурогатното майчинство. Вярвам, че това предпоставя в детето объркване и трудности. Казах това по телевизията още преди около 20 години. По много начини се опитваме да помогнем на възрастните да имат семейства, но малко се мисли как бебето/детето ще го преживее", ми писа Нанси Верние.

Над двадесет години след издаването на книгата, Нанси Верие остава вярна на тезата си. "Убежденията ми за първичната рана не са се променили. Всъщност в светлината на нашите познания за ДНК, те са дори по-силни. В САЩ, осиновените наричат Първична рана тяхна "Библия" и това е най-широко разпространената книга за осиновяването в страната".

На български още не е публикувана втората книга по темата на Нанси Верние Coming Home To Self, която тя пише, за да отговори на въпроса "Сега след като знаем как и защо се чувстваме така, какво да направим?".

Първична рана [кратък откъс от книгата] излиза през 1993 година на английски, и от тогава събира възхищението и неодобрението на читателите си. Това за мен показва силата й и поставянето на неудобната тема. Разбирам защо на много осиновители им е трудно да приемат, че децата им страдат въпреки всички усилия, които те полагат за тях. Самата Нанси Верние не е просто автор, който пише "по принцип", без да познава книгата. Тя създава книгата след раждането на втората си дъщеря. Тогава се обръща към темата търсейки отговора как се чувства първата й дъщеря, която тя е осиновила, от раздялата с биологичната си майка (още в интервю с нея на английски).

Тръгнах от въпроса за психологичните ефекти върху бебето от сурогатното майчинство, наричано още "заместващо". В напълно естественото си желание да продължат себе си, хората, които обмислят да се възползват от него може би би им помогнало да разберат по-добре бъдещото си дете и травмите, които то би имало, чрез тази книга.

Законови промени за сурогатното майчинство бяха приети на първо четене от Народното събрание през 2011, но след това заради протести на граждански организации, те бяха изоставени. В няколкото държави, в които то е разрешено и платено, то се предлага и дори търсачката на Google дава като платена текстова реклама линк към сайт в Украйна, в който може да си избереш майка.




Още по темите

Осиновяване
Сайтът на Нанси Верние, на английски, избрала съм да препраща към есетата й

ТВ интервю с Нанси Верние в три части, на английски

Смислено във всяка дума интервю с Весела Банова, психоналитик, за списание Жената днес

Попаднах на блога на Ива Лина и на неин проект за корица на книгата Първична рана и текст, написан от сърцето

Пренатално развитие
Психично развитие на още неродените

Съвременна психоанализа: какви проблеми биха имали бебетата, хоспитализирани в интензивна неонатология

Сурогатно майчинство
Аргументите на Лидия Чорбанова в защита на сурогатното майчинство в българия

Становището против сурогатното майчинство на граждански организации

(пред) августовски размисли

Фийдът през лятото жужи с безсмислени снимки на крака с море и „чаша с още чаши на маса“. Селфитата още не са минали от мода – а им е време, както се случи с „вафлите“ в косите; но нали са такива, високотехнологични и айляшки, дните ни – и ако нещо не се появи в нета, все едно не се е случвало.

Удоволствието от срещите е пълно и колкото повече стил вкарваме в него, толкова смислено изживяно е – а в брой август на Cosmopolitan (този със Сара Джесика Паркър) има много идеи как да направиш живота си по-красив и спокоен от жужунето на малките проблеми. Понякога с приятелките ми обявяваме „тайни“ срещи, които изключват тагване, чек-ин, инстаграм и всичко, свързано с телефони, комуникации и лайкове.

Една история, която едва ли някоя от нас ще забрави, когато с голяма компания решихме да направим дълъг следобеден пикник на красивите поляни над Копривщица. Най-тежката раница, се падна на един от мъжете-герои в едночасовата експедиция, който, разтваряйки я и виждайки тежките кристални чаши за шампанско, старателно завити в колосани бели текстилни салфетки за маса, му идваше да се гръмне. Но, знаеш ли, и след толкова години, когато се видим си спомняме особения декадентски вкус на онова лято, пречупено през кристала и усещането, че няма по-важен момент от детайлите в общуването – и няма нужда да е нещо материално, може да е дори в думите и темите за разговор (и това не беше единствения, в който носихме скъпа посуда нагоре-надолу, но вече предупреждаваме).

Времето така или иначе изтича през пръстите ни както морските вълните изтичат след като стигнат края си, поне можем да се опитаме да живеем красиво.

И образователно-красив линк с 10те най-известни пикника в изкуството

лесни рецепти: витаминен остров

Никога не съм разбирала правенето на храната за деца във формата на мечета, кучета и котета - например сандвич мече или подобни, за да накараш "детето да яде".
Такива идеи често се публикуват в детските страници на кулинарните списания - но аз лично не знам как бих изяла сладко котенце, дори направено от шунка, нито как бих казвала "хайде мамо, амммммм" - някак си кой яде котки или мечета в свободното си време. Остави, аз съм вегетарианка, нищо не разбирам...
Този тропически остров от инстаграм акаунта на ma_maaai обаче харесах, защото и плодовете са тропически, и темата е тропическа и е лесно за правене.




#ЛесниРецепти #Рецепти #киви #банани #портокали #остров #идеи

мая анджелоу за успеха

Мая Анджелоу не е много известна у нас, но е от тези хора в съвременната американска история, които е трудно да се пропуснат.
На български не съм попадала на нейна книга, но тук има две от най-известните й стихотворения - Знам защо пее птица в клетка и Женска работа, а тук още едно - Феноменалната жена.
Както и да е. Тази дефиниция на успеха ми допада най-много. Защото гледа навътре, а не навън - към чуждото одобрение - емоционално или материално.

от антракс ясно няма да умрем, ама туберкулоза от прясното мляко?

Гледах си новините оня ден, вървеше темата за антракса и един Чичо Доктор намръщено каза, че българите имат вредният навик да си сипват в кафето мляко от кутията, без да са го сварили.

Ъъъъъъ да, защо?

Не обичам прясно мляко и много рядко сипвам в кафето, но в купичките с мюсли и корнфлейкс за малките млякото се налива директно от хладилника - нали пише че е пастьоризирано. Вкъщи бяхме сигурни, че на нашия тип кутия пише "готово за консумация", но не, написано е само, че е преминало обработка. За каква туберкулоза говориш, Чичо Докторе?!

Уви, Чичо Доктор има право.

Процесът на пастьоризация представлява постепенно затопляне и бързо охлаждане, при което се забавя развитието, но не и смърта на много от бактериите на онези болести, които свързваме с кравите като шап, е. Коли и подобни. Още по темата с процеса на пастьоризация има и в линка. Оставям настрана дебата дали суровото прясно мляко е по-полезно от пастьоризираното, защото това, до което имам ежедневен достъп е в кутия, както и размишленията да даваме ли прясно мляко за деца на крави на деца на хора. .

Точна статистика за заболеваемостта на кравите в България от туберкулоза към 2015та не намерих, с изключение на този подробен доклад на Агенцията по безопасност по храните, но все пак отвреме навреме избухват "огнища" (това го знам още от речника, използван от култовото предаване Бразди), а и има чисто икономически причини, поради които тази информация не е чак толкова оповестявана.

Самата туберкулозата сред хората е слабо разпространена в България и е с висока степен на излекуване и в Европа по данни на СЗО.

Така че - рискът за заболяване от туберкулоза през прясното мляко е много нисък, но съществува. Самата туберкулоза започва като симптоматика като обикновен грип (обща слабост, загуба на тегло, кашлица, температура и нощни изпотявания), преди да се стигне до сериозно кашляне, включително и на кръв.

Ваксинацията за туберкулоза не дава 100% гаранция за възрастните, че няма да се инфектираш или разболееш никога от тази болест (антиваксърите да не се радват - и те нямат гаранция). Туберкулозата е тежка болест, а за да не се стигне до нея освен да не те среща бактерията, другото важно е да се храниш рационално, разбирай повече витамини и по-малко джънк.

Но на въпроса да варя ли млякото или не - не, няма да го варя, освен когато вкъщи не сме болни или с нисък имунитет за всеки, всеки случай плюс почукване на дърво.


#туберкулоза
#прясно #мляко
#СЗО
#България
#антракс

парченца софия: синята къща с хвърчилото

Все едно бохемски квартал от някое градче, но снимката е правена в самия център на София - на иначе поразбитата, но уютна улица "Иван Вазов". Това е точно сградата, в която се намира магазинът за художнически материали Слънчоглед, но от другата страна, при рамките. Номерът е 11 или 13, не знам, но детето с хвърчилото това не го интересува също.


Следвай ме в Инстаграм за повече такива открития

парченца софия: моторетка с орхидея

Малък и небрежен, този детайл прави моторетката различна. Не знам дали красотата ще спаси света, но ежедневния ни опит да я включваме в живота ни ще спаси собствената ни душа...

(Идея си нямам на кого е моторетката. Снимах я на бул. "Патриарх Евтимий" както си беше паркирана)


Следвай ме в Инстаграм за повече такива открития

има и такива дни :)

обяснението за ефекта от психотерапията... от най-вещия в занаята

колаж, който показва фройд
от момче до възрастен мъж

Препрочитам Фройд и още в началото на Увод в психоанализата великия австриец преди 100 години (и по-точно зимния семестър на 2015-2016) обяснява възможно най-ясно по какъв начин работи психотерапията. Преписвам цитата, като отбелязвам, че лекциите са четени пред лекари, самият Фройд е лекар и затова се говори за лекар, но днес има специално обучение в психотерапия (и то много видове); психотерапевтите днес използват вместо "пациент" думата "клиент" и не ги определят като "болни", освен ако не се нуждаят от психиатрично лечение.


"...В аналитичното лечение [..] всичко е различно". Пациентът говори, разказва за минали преживявания и настоящи впечатления, оплаква се, изповядва желанията и чувствата си. Лекарят слуша, опитва се да направлява мисълта на пациента, предупреждава, насочва вниманието му в някои посоки, дава разяснения и наблюдава реакциите на разбиране или отхвърляне, които предизвиква по този начин у болния. Непросветените близки на нашия болен, които се впечатляват само от видимото и осезаемото, най-вече от действия, които може да се видят само по филмите, не пропускат да изразят съмнението си, че "само с думи може да се направи нещо срещу болестта". Това, разбира се, е колкото късогледо, толкова и непоследователно. Та нали същите тези хора са убедени, че болните "само си внушават" своите симптоми. Някога думите са служели на магията, съхранили са и до днес много от старата си магична сила. С думи един човек може да отведе друг до блаженство или до отчаяние, с думи учителят предава своите знания на учениците, с думи ораторът завладява слушателите и определя техните мнения и решения. Думите пораждат чувства и са всеобщо средство, чрез което хората си влияят един на друг. Така че в психотерапията ние няма да ги подценяваме...".


#психоанализа #психотерапия #Зигмунд #Фройд #ЗигмудФройд #думи

снимката е взета от http://my-ear-trumpet.tumblr.com/archive

галерия като галерия

входът на
галерия Сабай, ул. Неофит Рилски 63

Понякога се чувствам като дете в сладкарски магазин. Не, не започнах както трябва. Отдавна ми е мерак да нося бижу на Нева Балникова. Колекцията Raw Cut е създадена директно за мен. Преживяването на избиране на точното бижу беше уникално и с това, че в галерията, където избирахq ми беше трудно да избера, защото имаше и още, и още, и още хубави неща, но бижуто Raw Cut, което си бях харесала си направо ми лепна за ръката. И като дете не смятам да го свалям цяла нощ.

Откритието ми днес е колко много талантливи български бижутери с оригинални идеи има. А картината, направена с техниката преге включва Цветелина Спиридонова директно в имената, които ще наблюдавам какво още ще сътворят.

бяло върху бяло
техниката е преге - вид сух печат

Господ също е в детайлите

Понякога, когато с дъщеря ми си говорим тя започва да се оплаква от деня си. Не е лесно, знам. Но когато денят й е особено тежък я изчаквам да сподели всичко и тогава я питам - "а какво хубаво се случи?".

Повечето дни имат поне едно хубаво нещо, което се е случило. Поне едно, заради което общата картина все пак е хубава. Това си мислех, когато снимах отблизо тази несъвършена, като всички нас, маргаритка, прорастнала между трупи дървета. [снимката не е манипулирана или аранжирана по никакъв начин]. В общия кадър красотата на кората, насекомото и зеленината биха били почти незабележими, но когато се загледаш - те се появяват. Така и във всеки ден има поне едно нещо, поне едно, което си е струвало.

Фразата е, че "дяволът е в детайлите", същото мога да кажа и за Господ...

най-добрият (без)алкохолен сайдер се завърна

Миналата година сайдерът в Икея изчезна и на въпроса ми защо любезната продавачка ми обясни,  че тъй като в него има алкохол (0, 1%), а закусвалнята им няма право да продава спиртни напитки, е спрян от продажба.
Но днес, богът на съботните следобеди бе в добро настроение и ето че отново съм с кен сайдер, с алкохолно съдържание на био боза.  Ja, ja или както казват там на шведски

градски дзен

Онзи дзен момент в съботния ден, в който минаваш тихо зад гърбовете на рибарите на езерото в Южния парк, облаците са сиви, а слънцето само намига, но понеже е юли, сме обути на бос крак и дори да завали, ще си кажем "какво от това".

Това е градски дзен, или?







#дзен #софия #instagram #reyes

спомени в кашони

Разчистваме мазето и взимаме семейно решения на конвеир какво да остане какво да си тръгне. Електрическата ми пишеща машина, на която се научих да тракам, и от която ми е останало удрянето на клавиши, което се чува отдалеч... съдове, които майка ми помни до последната чинийка и репликата й "почти нова е, неползвана, от сватбата ми", ще остане за усмихване... Разстроената ми майка... Чантата ми от първи клас - моята си е добре, защото беше от немските, направена като от кожа... Знам точно кога и как ми я купиха. И много книги, запечатани в кашони като мъртъвци. Увити в найлон, за да не се прашат, развивам като мумии пликовете, в които са и с всеки поглед минавам през годините ми на четене. Шърууд Андерсен... Артур Лундквист... Мога да прескачам локви... Винету... Как е възможно с вида на корицата да се сещам дори за изречения от някои книги?!

Не искам с нищо да се разделям и съдбата праща братовчедка ми, която решава да подслони част от книгите на хубаво, тихо, спокойно и сухо място... Другите остават с мен.

Животът е странно нещо. Вещите са като паметници на неговите периоди. Хенри Дейвид Торо го е казал най-добре "като умре човек, вдига много прах".

историята на жената, която на 37 години тежеше 18 кг и 114 грама продължава

Рейчъл Фарук влиза в болница

В края на май публикувах в блога си историята на Рейчъл Фарук, която беше стигнала до 18 кг лично тегло и само няколко болници в САЩ приемаха да я лекуват. Анорексията в тази фаза е изключително тежка за физическо лечение тъй като вътрешните органи са започнали да атрофират. Следя историята й с интерес като психотерапевт, който се интересува силно от хранителните разтройства и работи с такива клиенти.

Мускулите на Рейчъл са атрофирали
и в болницата са решили да й дадат
физически упражнения

Средата на юни Рейчъл Фарук бе приета в болница и вече тече терапевтичния процес по оздравяване на тялото й. Семейството й събра близо двойно повече от сумата, която им беше нужна, а съпругът й съобщава, че Рейчъл започва възстановяването си.

Анорексия невроза е тежка болест. Допреди десетилетия данните сочеха, че страдащите от нея са преди всичко жени - бели, образовани и с висок социален статус. Днес вече се приема, че може да бъде "отключена" при всеки - мъж или жена, независимо от расата, образованието или парите, които има.



#анорексия #психотерапия #хранителниразтройства #детелинастаменова

кариерните планове на дъщеря ми

Закусваме и решавам да й задада баналният  въпрос, който повече съм получавала, отколкото задавала, а именно:

- Нади, каква ще станеш, когато порастнеш?

- Ако не успея да стана русалка, ще стана фея.

#кариера #деца #мечти