генетичен тест за подходящия начин на хранене (и още два интересни теста на гените за жени)

Днес направих теста на НутриГен Диета (NGDiet) с взимане на генетичен материал по покана на компанията. Те предлагат услуга с голямо бъдеще - изследвайки гените си разбираш какви предразположения носиш - и дават идея как да се грижиш за себе си.

Разгледах анонимно изследване на друг човек и това ме убеди в ползата - когато знаеш към какво си предразположен, това помага да водиш подходящ начин на живот и знаеш къде са слабите ти места по чисто генетични причини.

Съгласих се са тествам, защото забелязвам, че хората обичат научните обяснения - някои от които понякога са малко по ръба на науката - повечето хора са убедени, че тестът Вега не помага, но го правят, все пак. Не е истина, че не помага, просто данните от него са за кратко време, докато при този генетичен тест разбираш неща за себе си, които важат за цял живот.
Така че, след като търках с подобната на клечка за уши шпатула по двете си бузи по 30 секунди, чакам да видя какво е записано в гените ми за подходящия начин на хранене, който ще ме дари със здрава старост и щастлива средна възраст.

Резултатите ще дойдат след 4 седмици - и тогава ще разкажа какво съм разбрала за начина на хранене, който е най-подходящ за мен. Докато говорих с Боряна Герасимова, която ръководи компанията, се впечатлих и от друг тест, който ще направя също някой път - за вродените предразположения, особено що се отнася до женски болести, като рака на гърдата. Не всички хора знаят, че ние ежедневно произвеждаме и ракови клетки и имунитета ти помога да ги преборим. Това, което влияе най-много е средата, което включва и начин на хранене и нейното усвояване. Не е нужно да си Анджелина Джоли, но тези тестове помагат да не се въртиш в леглото с кошмари...

Повече за нутригенетиката има в този линк

отказване от памперса или научаване на гърнето?

Това е Бисквитка, първата кукла на
първата ми дъщеря, която дава
пример как се седи на гърне

Думите са изражение на мислите ни и заради това е важно как формулираме нещата. В "отказване" има доста категоричност и рязкост, някак си сякаш режеш клони, докато в момента ми се струва, че "научаване" е много по-спокойно по отношение на времето и детето.

Първо ще направя уточнението, че с първото дете се старах да не се държа като майка на първо дете и се опитвах да следя какво правят майките с две към по-малкото. От там дойде малко по-спокойното ми отношение към паднали биберони, гладене на дрехи, сън и изваряване. В едно нещо обаче може би малко прекалих, водена от интуицията си на майка на първо дете - бебето се оказа на гърнето на 8 месеца (много й личеше, а кръста ме болеше и вдигането й ми беше ад). После, в една от Срещите на Pampers д-р Рада Маркова каза нещо, за което не знаех - научаването на ходенето на гърне може да се случи най-естествено, когато детето научи да контролира таза си, т.е. когато се научи да ходи и да качва поне 10 стъпала. Възможно е да е било нещо подобно, не е дословен цитата, но ме впечатли ясната медицинска логика - когато детето започне да контролира ходенето, които става през таза, а в таза са т.нар. тазови резервоари - пикочен мехур и черва - и дори усложни задачата със стълби, тогава е времето - и го запомних за второто си дете! 

Втората млада дама е на година и хич и не ми минава през ума да се хвърлям да я уча да седи на гърне. Май излъгах неволно. Мина ми през ума, дори извадих от мазето гърнетата на сестра й преди няколко дни. Дори веднъж я сложих ей така, да види какво е. И още докато я слагах, си припомних за съвета на педиатърката ...и сега върху гърнето в банята седи кукла. 

Знам теориите за изхождане на детето над гърне и т.н. от три часа след раждане, идеите за пране на пелени, но те не са за мен. Освен заради чисто практичните причини (например време) има и поредица от други, които ще нарека психологични. Много психолози и психоаналитици са работили върху въпроса с контрола върху физиологичните нужди, което от време Фройдово се случва в аналната фаза (което малко се бие с примерите в интернет за "децата" нейдеси - Бирма например, които ползват тоалетна хартия от раждането си). Най-популярно казано в аналната фаза (18-36 месеца) детето установява удоволствието от контрола върху собственото си тяло и удоволствието, когато го упражни. 

Франсоаз Долто, популярната френската психоаналитичка - революционер в защита на правата на децата, чиито размисли и 60 години по-късно звучат малко радикално, пише че за нея ранното отучване е теория, родена от мързела на английските детеглегледачки в заможни семейства, които трябвало да перат пелените на бебетата, а по селата общо взето не било ясно кой точно какво е направил заради ходенето по ризки.

Нейната теория е, че "населението би трябвало да бъде осведомено да изостави окончателно подобно обучение до възрастта, в която напълно доброволно и поради наличието на необходимото ниво на двигателно развитие детето ще изпита удоволствие да се заеме само с удовлетворяването на своите естествени нужди". Когато детето достигне до етапа на своето проговаряне трябва да му бъде обяснявано и в компанията на възрастен да му се показват безопасните предмети в дом. Така то от клекнало/лазещо ще поиска да подражава на другите хора в семейството. Това е етапа, в който може да се насочи вниманието му към начина на изхождане на възрастните - и нейният съвет е гърнето да седи в тоалетнота. Така, когато детето пожелае да стане "голямо" и следователно чисто, ще отиде на същото място като възрастните. Като това е нужно да става без принуда - ако иска. То само преценява, кога става достатъчно голямо. Усещам лек сърбеж, представяйки си едни майки, които не могат да асимилират как ще седят на тоалетната чиния с бебето до тях или пресмятат на ум бактериите, които детето може да погълне в помещението на тоалетната.  Но реално децатата имат вътрешния стремеж - същия като този, който ги кара да говорят и да стават, за да ходят - който ги кара да изпитват удоволствие да управлява изхождането - просто му е интересно, защото командва собствето си тяло. "Така или иначе - пише Франсоаз Долто - дневното и нощното задържане на сфинктера се получават от самосебе си, ако никога не се занимаваме с тях. Днес, в нашето цивилизовано общество насаждането на вина относно естествените нужди е проблем, ако не и ежедневна драма на повечето, ако не и на всички деца преди двегодишна възраст... Тази преждевременна грижа, успешна или не, води до злополучни последствия, предизвикващи психосоматични смущения в бъдещето".

Pampers Premium Care 
се предлагат в пет размера:
 нулев (до 2, 5 кг); 
първи (2-5 кг); 
втори (3-6 кг); 
трети (5-9 кг); 
четвърти (8-14 кг) и 
пети (11-18 кг).

През това време до изкачването на стъпалата на неин ход оставам с Pampers, които са с нея от раждането й. В момента тя е с Pampers Premium Care, които са направени по нов начин, като когато бебето се напика, не става една голяма буца, а се разпределя по повърхността, което прави доста по-удобно за бебето да лежи и да се движи с тях. За родителите, които проверяват с пипане - и все пак става ясно дали памперса се е напълнил, а и има индикатор, който се оцветява, за да си напълно сигурен какво става. Дишащите микроспори са създадени, за да улесняват циркулацията на въздуха и по този начин да се избегне усещането за запарване. Доста по-тънки са повечето пелени, което е удобно и въпреки че са ароматизирани, това е съвсем леко и финно, така че не дразни майки като мен, които мразят ароматизирани продукти. 

Други сигнали, които подсказват порастването на детето и готовността му да седне само при нужда на гърнето са способностите му да изразява себе си като да покаже че е гладно с думи или да послуша прости задачи като "донеси мечето", махането на памперса, когато е пълен; оставането сухо повече от три часа - и за да се върнем на Фройд - изследването на собствените му гениталии.

Разбирането на децата и естествения им ход е ключово, за да минат през деликатния период на детството си без големи травми. Затова с Pampers решихме да подарим на случаен принцип три екземпляра от книгата на Сю Герхадт Защо обичта е важна, като условието за участие да напишете какъв беше вашия (ненасилствен) начин за научаване на детето да ползва гърнето като коментар във Фейсбук страницата ми до 7 май, а тримата, които ще получат книгата ще бъдат обявени на 9ти. Имената на наградените са публикувани тук.

Книгата на Сю Герхардт е една от най-важните книги, които трябва да прочете жена, която планира или има малко дете, защото помага да разбереш света на бебето.

Тази публикация не е платена, а изразява мнението ми на потребител.

В поста са използвани цитати от книгата на Франсоаз Долто Основни етапи на детството, Colibri, 2009

лариса ренар в софия и варна

Лариса Ренар

Признавам на Наталия Кобилкина това, че действа със замах. По нейна покана в София и Варна идва Лариса Ренар, която - ако си я пропуснала - е руска психоложка, автор на поредица от романи за женската сила, в които преплита фабула и психология, а и промотира своята Академия за женска сила. В целия океан от "булевардна психологическа литература", на Лариса Ренар поне й личи чела (много) повече от един автор, преди да започне да пише. 

Имах възможност да попитам лично Лариса Ренар къде е нейното място в психологията, къде са корените на нейните разсъждания: "Завърших университет като практически психолог, но най-голямо влияние върху мен оказа хуманистичната психология на Карл Роджърс и коучинговия подход, основан на принципа на Милтън Ериксон". Голямата тема в книгите й е женствеността и промяната "Най-важното е търсенето на своите отговори и тяхното осмисляне, влизането в този творчески поток на открития на нови неща и постоянна трансформация. Когато виждаш как бързо се променя светът, когато сам се променяш, това не може да не те вдъхновява".

Какъв ще е е тренингът, който ще направиш в София, и как реши да дойдеш тук?

Вече няколко години мои книги се продават в България и получавам въпроси от български момичета, които ми споделят за успехите си. Затова много искам да се срещна с мои читателки от България. Ще направя тренинг „Бизнес на високи токчета“, за това как да преуспеем в кариерата или в създаването на собствен бизнес, но без да се преминава към мъжката енергия, към мъжките стратегии на поведение, как да останем жени, без да губим личното си щастие, съвместявайки работата със семейството, успехът в работта с успеха в отношенията. И понеже ръководя компанията си вече 15 години, имам какво да споделя с тези, на които им е интересно да ръководят света по женски.

Как разпознаваш щастливата жена?

Казват, че щастливата жена се познава по сиянието (блясъка) на очите.Всъщност щастието е нашето вътрешно състояни на хармония със света, което сме способни да избираме и не зависи от обстоятелствата и околния свят. Можеш да си щастлива в каквато и да е ситуация. Но истинската жена си позволява да бъде и за известно време нещастна или разстроена – важното е да е естествена. От гледна точка на психологията е лесно да се разпознае каква е наистина – нещастната жена се оплаква от живота, света , мъжете, а щастливата – се радва на света, живота, мъжете.

Какво е първото, практическо нещо, което трябва да направим, за да променим съдбата си?

За да се промени съдбата, е важно да спрем да се оплакваме от нея. Както е написал Макиавели „Съдбата определя половината от нашите постъпки, но другата половина или почти толкова, оставя на нас“. И първа крачка е да вземем решение, че сме готови да направим нещо. Ние винаги имаме вътрешна сила да променим това, което не ни харесва, просто понякога не ни достигат знания в коя посока да тръгнем и затова ни трябват учители, помагащи ни да видим пътя.

Ти с кого говориш, когато ти е нужен съвет?

Аз много ценя нашия екип преподаватели – всяка е професионалист и специалист, и когато имам въпроси – аз отивам при тях за помощ, това ми позволява да получа мъдър съвет, да разсъждаваме над моите проблеми, да видя как те се справят с различни ситуации. Аз разбирам коя в кое е силна и това ми помага да насочвам нашите ученички, и да създавам нови тренинги заедно с преподавателите. И разбира се, винаги се обръщам към моите приятелки, които са винаги готови да ме подкрепят.

Ти си създала Академията си преди 16 години. Какво се промени за това време?

Най-важното е, че създаването на Академията помогна на много жени да се съединят със женската си енергия, да получат щастие от отношенията си и успех в кариерата, а за мен това беше уникален опит за създаване и управление на компания за женски енергии. И разбрах, че когато сме увлечени от любима работа, когато творим, когато искрено правим всичко за своите сътрудници и ученички, това се връща стократно. И аз се гордея, когато при нас идват дъщерите на първите ни ученички и казват, че са израснали с моите книги и занятия, благодарение на което са избегнали много грешки. И ако преди 16 години идеята за връщането на женската енергия е изглеждала неясна за много хора, то сега все повече жени в Русия и света разбират, че това е важно за техния живот и за живота на тези, които са около тях.

Водиш тренинги за пари и щастие. Може ли щастието да се купи с пари?

Разбира се, че не трябва щастието да се купува с пари, но те ни помагат да получим външна помощ, защото на всички ни трябват напътствия в трудните моменти на живота. Трудно е да излекуваме сами зъбите си или да си направим операция, затова в кризисни моменти се обръщаме към хора, които знаят какво е необходимо да се направи в една или друга ситуация. Тогава парите ни помагат да избере, най-добрия възможен специалист за нас. И друго, за много хора процесът на промяна и лична трансформация минава по-добре и по-ефективно в групи, защото в същото време се включва полето на колективната енергия, даваща допълнителна сила за промяна.

Линк към събитието

понякога вторник вечер посвещавам на уроци по френска кулинария...

Тамта с миксера

Дали пък не прозвуча твърде претенциозно това заглавие?! Това беше първият ми вторник, а и реално първи ден от дните на седмиците, в който правя нещо такова. Изобщо въобще. 

Т.е. това беше пълния ми дебют в кулинарните класове, които последните години полекичка стават популярни в София. 

Урокът беше в "My French Gourmandises", а през това време, прекарано с Тамта Калваши, кулинар до мозъка на костите си научих едно, усъвършенствах друго и така се получи нещо, няма да (по)казвам какво, което си занесох и вкъщи, както и рецептите, които следвахме, за да ги добавя към репертоара си.

Към урока ми остана също приятния вкус от общуването с интересните жени, които бяха дошли на този клас.

Tres bien!

Класът започна със сладки и кир роял

Всички заедно!

Накрая - пробване на крема!