съвременна психоанализа: какви проблеми биха имали бебетата, хоспитализирани в интензивна неонатология?

За да не се загуби в привидната достъпност на всичко във Фейсбук, копирам този (статус) текст от страницата на Асоциация Българското психоаналитично пространство, заради съдържанието му. Това е откъс от книгата на Катрин Вание Преждевременното раждане - бебето, лекарят и психоаналитикът. Текстът е интересен и се вписва и в неорайхианската теория за процесите, които настъпват при децата през първата фаза на развитието им (0-6 месеца), когато се отделят от майките си. Някои жени, които са преживели отделяне на децата си в този период, може да преживеят различни чувства докато четат този текст, въпреки че те и медиците са направили най-доброто за живота на мъниците. Вярвам обаче, че любовта, с която са обградили децата си след това, е компенсирала донякъде травмата, за която е написала книгата Катрин Вание. Ето и откъса: 


"Преждевременно родените бебета, които са хоспитализирани в интензивно неонатологично отделение, са бебета в опасност. Ако те успеят да оцелеят в своите инкубатори, как това ще се отрази на начина, по който възприемат света отвън? Ако едно бебе е прикачено към машина и практически „отрязано“ от Другия, какви възможности има то, за да стане субект?

Ние сме запознати с невероятните способности на някои бебета, но какво знаем за техния опит от тези изключително трудни и болезнени условия на живот, от това да бъдеш хвърлен в един чужд и враждебен свят? Как могат техните семейства или лекари да улеснят срещата с тези деца? Какви са ефектите от преждевременното раждане върху новороденото, неговите родители и медицинския екип?

Наличните данни показват, че дори да оцелеят, преждевременно родените бебета често страдат от поведенчески проблеми и в някои случаи – от психози или аутизъм. Какво се случва във връзката между майката и нейното дете, когато майките са възпрепятствани от това да се погрижат за своите бебета и оставени да се чувстват виновни и ненужни? Как можем да се намесим, така че въпреки всичко да помогнем за възстановяването на „първичната майчина загриженост“, описана от Уиникът? В този процес е от ключово значение да работим не само с бебетата и техните семейства, но също и с лекарите.

Психоаналитичният подход, който говори за важността от това „да предположиш субекта“ у бебето, ни предлага различен начин на работа и ни сблъсква с различен набор от етични въпроси, като ни позволява радикално да преосмислим идеята ни за „грижа за развитието“."

В новата книга на Катрин Вание - "Преждевременното раждане - бебето, лекарят и психоаналитикът"


Прочети повече за пренаталното психично развитие




Пост за "първичната рана" при сурогатно майчинство

#бебета #психотерапия #психичноразвитие #детелинастаменова