душата ми акостира в пристан спокойствие

търся си извинения да не си пиша домашните и това вече е много добро (вече ми отказаха да помагам да измия съдовете, защото имам да пиша домашни)




намирам се в къщата тринити, на хиляди километри от всякакви проблеми
усмивката на жоро на вратата, домашният хляб, танците и полентата с доматен сос, закуската-мечта за здраве



дори и wi-fi (в разумни дози, все пак съм на уикенд ритрийт)

няма нищо повече да ви казвам, пуснете платната и влезте сами, ако попътния вятър ви води към място, където искате релакс