грешни ли са грешните решения

"Напоследък се чудя дали са толкова различни прибързаността и нерешителността, колкото изглеждат? Стоят като две различни вселени от емоции и (без)действия, но между тях приликите са много. 

Доскоро, когато се колебаех за нещо, вадех първата по-голяма монета от портмонето си и я хвърлях нависоко. Падайки ези или тура, решавах какво да направя. Понякога хвърлях няколко пъти, за да съм съвсем сигурна дали е правилното решение, въпреки че познанията ми по статистика поне са достатъчно, за да знам какво ще се получи на стотното хвърляне. Хвърлянето изкристализираше поне идеята кое от двете неща искам да направя повече и тогава оставях избора изобщо – става ясно кое искам от желанието ми кое да се падне. Днес обаче съм сигурна в друго – ако ще хвърлям ези/тура, значи изобщо изобщо не трябва да се занимавам с това, за което се чудя, защото, ако ме хвърля в колебания, значи не е наред. Чудя се дали да отида тук или там? Да си купя това или онова? О, забрави! Щом съм стигнала една монетата да ми решава въпроса, значи не му е момента! Излизам от конкретния въпрос и се хващам със следващото решение, което ме чака. А решенията в този живот са много – замисляла ли си се колко пъти дневно трябва да взимаш решение?! Много!"

Това е откъс от редакторското ми писмо в брой юни на Cosmopolitan, на чиято корица е Мария Шарапова.

Сякаш по поръчка междувременно излезе една книга и сега чета колко грешни са често пъти правилните основи, за които се хващаме, когато взимаме решения пише в Изкуството на правилното мислене Ролф Добели. Не съм съгласна с него по част от теориите му, но действа малко отчайващо мисълта, която се прокрадва във всяка от тези 52 мисловни грешки, които по-добре да оставите на другите, както е подзаглавието. 

#решения #мислене #детелинастаменова

своеволни макове по пътя на седмицата

По булевард "България" отскоро има засадени рози по протежение на трамвайната линия на 7мицата, но тези макове, пръкнали се кой знае откъде. Те вдъхват волност и усещане за лято - онова, което чувствам когато съм на път и видя тези нежни и свободни цветя...

психичното развитие на още неродените

Животът и съзнанието на бебетата преди раждането и влиянието на случилото се тогава върху бъдещия им живот е интересна тема, която тотално разбива идеята, че се раждаме tabula rasa. Че случващото се на майката през бременноста влияе на детето знаем от векове - стресът се отразява на детето и затова е и специалното добро отношение към бъдещите майки. Но че детето се изгражда като личност през това време с всички последици за психическото развитие е сравнително нова идея.

Френската психоаналитичката Мириам Сежер работи върху темата и има две книги, публикувани на български. Препоръчвам за четене интервюто й в списание Жената днес и краткото й участие в Преди обед по bTV.

Дали "черната кутия", каквато е мозъка на всеки от нас, записва толкова много неща и дори да се помнят съзнателно (но без възможност да се разкажат заради ограниченията в речника) до 3-5 годишна възраст има такова влияние, е още рано да се каже.
 
Виждала съм заснето как бебетата правят необичайни неща и вярвам в нуждата пренатална грижа, но, моето "но" е, че за да сме автентични на себе си, трябва да се държим така, както ще се държим в живота си и след раждането с бебето, за да "няма изненадани". Т.е. да слушаш Моцарт за да развиваш мозъка на детето, без самата ти да го харесваш няма да има желания резултат. Животът е добро и лошо, т.е. въздържането от всякакви негативни емоции е изкуствено само по себе си.  Непрекъснатото говорене на нероденото може да има и негативен ефект - но не за детето, а за майката - втренчването, обсебването независимо от момента, в който се случва не е здраво поведение.

Границите на Аза - това, което си ти и това, което са другите (включително граници спрямо детето ти) са важен маркер в личното развитие, затова си мисля, че ако се държиш с уважение и съзнание, че си родител, а не с желанието да угодиш на n-та степен е може би най-доброто.

Интересен материал психоаналитичния поглед към развитието на бебетата, стоели в кувьози има тук.

Пост за "първичната рана" при сурогатно майчинство





#бебета #психотерапия #пренаталноразвитие #психоанализа

тревожно сърце

Разходките в парка с приятелки водят до интересни разговори - като този за работата на Кейти Джой Крауфорд.

Фотографката прави серията си "Моето тревожно сърце", защото в по-голямата си част от живота живее с генерализирана тревожност и е решава да покаже чрез тях своята битка с непрекъснатото й присъствие - "Тъй като това се случва вътре в моето съзнание, където се ражда тревожноста, реших да я интерпретирам както като изследовател, така и като жертва чрез автопортретите си".

Тревожността може да е сериозно състояние и болест, а не само усещане. Когато е причинена от конкретно състояние може да премине бързо, но има и такава, която продължава дълго, дори прекалено дълго, което може да те накара да се чувстваш... като на снимките. Тревожноста може да се прояви като непредизвикан от нищо страх на близките ти да не им се случи нещо лошо, дори да нямаш основание да мислиш за това и има и много физически проявления като болки в корема и гърдите, гадене, главоболие и онова особено усещане, че "нещо лошо ще се случи".

Причините за тревожноста са много и твърде лични, така че преодоляването на състоянието става до голяма степен чрез психотерапия - или (както четох в един форум), ако нямаш "психика" - с времето, но в повечето случаи тревожноста намира своят израз на по-късен етап и в психосоматично заболяване. Защото лошите мисли се превръщат в болести.

"Да обясняваш на някого психично заболяване"- защото тревожноста е заболяване - "на някого, който никога не го е изпитвал е като да е опиташ да обясниш цветовете на незрящ", казва Кейти Джой Крауфорд. Тя самата

Искам да направя уточнението за "психично заболяване". Не само в България, навсякъде по света "психично заболяване" е дамга за цял живот. Да си "луд" не е диагноза, а крайна, окончателна и доживотна присъда от околните. Заради това много хора се чувстват неловко, неудобно и невъзможно да отидат на психотерапевт, а посещението на психиатрията е сравнимо само с пътя до онкологията.

Психичните заболявания, като много други болести, са точно това - болести и никой не е със застраховка, че няма да мине през етап на живота си, в който да има нужда от специализирана помощ - както ти се налага да отидеш до УНГ, ортопедия или АГ. Някои психични състояния се преодоляват с психотерапия, други с психотерапия и лекарства, трети не са лечими. Но както с всяка друга болест - колкото повече се правиш, че нищо ти няма, толкова по-трудно става да се върнеш към състоянието на здраве.

Генерализираната тревожност се среща в 3.1% от населението, което означава, че на всеки 100 твои приятели във Фейсбук има около трима, които ще се почувстват по начина, показан от Кейти Джой Крауфорд в един или друг период от живота си - и това не ги прави луди.

"моето тревожно сърце"/кейти джой крауфорд (ГАЛЕРИЯ)

"Всеки ден се боря с това "не си добър за мен и никога няма да бъдеш".

"Казват ми да дишам, но защо чувствам, че се задушавам?"

"Раните са толкова дълбоки, сякаш никога няма да се излекуват. Болката е така истинска, че е почти непоносима..."

"Страх ме е да живея, страх ме е да умра. Какъв начин на съществуване".

"Депресията е кагато не можеш да чувстваш изобщо. Тревожноста е когато чувстваш твърде силно. Да носиш и двете е непрекъсната война в главата ти. Да носиш и двете означава никога да не победиш".

*Текстът в снимките е на Кейти Джой Крауфорд

Цялата серия е публикувана на сайта на Кейти Джой Кроуфорд.


Повече за тревожноста като състояние

всеки ден е... ден на майката

Когато реша дългата руса коса на дъщеря ми, понякога си припявам песента Slipping Trough My Fingers от мюзикъла Mamma Mia!. В нея се пее "Доволна съм всеки път, в който мога да споделя нейния смях, това забавно момиченце". 

Понякога хич не ми е забавно да съм майка и си спомням с умиление годините, в които огромна част от нещата зависеха единствено и само от собствените ми прищевки, но не бих се върнала в сингъл годините си доброволно и завинаги заради тези моменти, които Филида Лойд* е уловила така добре... Независимо дали имаш момиче или момче, да си майка е пътешествие, което започваш всеки ден.

Всеки ден е ден на майката!

*Филида Лойд е режисьорката на филма Mamma Mia! и има само още един кино-филм - Желязната лейди, което е необичайно. Това дебют в киното за нея и то с толкова красиво направен филм! Кариерата й преди това включва големи оперни и театрални продукции и както казва клишето "който може го може".

тази жена е на 37 години и тежи 18 кг и 144 грама...

40 паунда са точно 18,1437 грама... Проверих го около 10 пъти преди да го напиша. Жертва е на анорексията - а анорексията и другите хранителни разтройства не са само за манекенки и моделки. Те са болести като всички други - и въпреки че белите жени най-често страдат от тях, западната култура на обожестване на слабото тяло ги пренася по целия свят.

37 годишната Рейчъл Фарок живее с анорексия от 10 години и преди месец публикува видео в YouTube и откри акаунт в GoFundMe, в което се помоли за помощ, за да събере средства да отиде в единствената клиника, която може да я приеме - защото теглото й е толкова ниско, че много болници не могат да я хоспитализират, защото не покрива минималните изисквания за тегло. В момента на снимане на видеото Рейчъл Фарок приема дневно 25 калории (за справка: това е да живеееш на половин краставица дневно или на цял домат среден размер - не заедно, а поотделно. 6 череши са около 25 калории). Сигурно си казваш - "Ами да вземе да яде!". Обаче в нейния случай изяждането на филия хляб може да я убие, защото организмът й не може да приема храна заради промените в метаболизма, които се случват при толкова рязка загуба на тегло...

Тази снимка е "Преди"

Публикувам тази история в блога си, защото всеки може да каже "това на мен не може да ми се случи". Рейчъл също е подминавала тези истории. Преди десетина години тя тежала нормалните 58 кг, работила в средна компания, ходела на фитнес и носила проблемите, които повечето хора имат на гърба си. Загубила работа и всичко излязло извън контрол. В началото решила да свали няколко килограма за плосък корем, после още два и после загубила представа в огледалото колко е слаба.

Анорексията е сериозна болест, а не каприз, който лесно може да бъде преодолян, затова... не прекалявайте с перфекционизма и стремежа към малките цифри, написани на кантара...




Лечението на анорексия се извършва с общите усилия на психотерапевти и психиатри. Работя с хора с хранителни разтройства - за записване на часове за консултация се свържете с мен.


Анорексия невроза е призната болест по МКБ-10.

типовете мисли-"филтри", с които прецакваш живота си

Арън Бек е основател на когнитивно-поведенческата терапия и според него има няколко начина на възприемане и пречупване на ставащото в света, които пораждат негативните мисли и чувства. Такива са:

Избирателни обобщения или концентрацията само върху негативните страни на една ситуация.
Пример: Правя погрешна маневра с колата и зад мен се скъсват да ми свиркат и псуват, значи "не ставам за шофьор".

Преувеличение на отрицателното и омаловажаване на положителното.
Пример: Това са всички тези думи, които използваме, за да кажем в спор "ти винаги" и "ти никога"...

Генерализация: Правенето на изводи от едно единствено събитие.
Пример: Провалът на един изпит моментално означава, че никога няма да вземеш и другите в сесията.

Случайни изводи, които се правят само от една постъпка, а не се съди по цялото поведение.
Пример: приятел/ка не ти се обади, както е обещал/а, минаваш през цялата гама емоции на недоволство, която стига до "това не е никакъв приятел".

Черно-бяло мислене, в което няма нищо между добро и зло, хубаво и грозно, всичко е в крайностите.
Пример: "Силно да любиш и мразиш" е хубав стих, но в живота, за да ти е добре може просто да си безразличен към околните хора и събития или да виждаш и хубавото, и лошото в тях.

Персонализация, която е чувството за отговорност върху събития, за които реално не си отговорен.
Пример: Случва се нещо неприятно на твой близък и ти започваш да мислиш как е било възможно да го предотвратиш.


Всеки от нас изпада в капана на такива мисли, но описани така изглеждат абсурдни, всъщност си губим времето с тях и те изяждат от удоволствиeто в живота...

Техника за спадане на тревожноста има описана тук









#йога #тревожност #чернимисли #психотерапия #мнителност #нерви

не мога да се преструвам и туй то...

онлайн среща за първите моменти в живота на бебето

Вчера с д-р Рада Маркова от 1ДКК, детската психоложка д-р Димитрина Проданова и актрисата Вили Марковска бяхме онлайн на срещата Първите неща в живота на бебето и отговаряхме на въпросите и споделяхме опита си - а ние с Вили и въпросите си за първите моменти в живота на малките човеци. Вили я познавам от времето на първия й филм на български, когато беше още тийнейджърка, а след това следя развитието й с удоволствие. През годините разчитам на съветите на д-р Маркова (не за мен, за децата), а с психоложката д-р Проданова ми беше интересно да говоря - като терапевт, който работи с големи хора, се възхищавам на работата на детските психолози, защото за мен това е магия. Понякога си мисля, че най-правилният начин да се отнасяме към децата си е като си мислиш как би се отнесла към себе си, ако ти беше детето - но със знанието на възрастния, все пак. А като възрастни трябва да имаме повече търпение - затова е учудващо, че толкова много родители се плашат децата да нацапат или да се замърсят и затова отлагат пиенето с чаша и яденето с прибори - а моят опит, че не става чак толкова мръсно и децата се научават бързо... и не трябва да ги чакаш с лъжичката до припадък. Една от участничките, Радостина, коментира: "определено е така, може би защото вие, възрастните, сме зависими от общественото мнение и одобрение и това несъзнателно го предаваме на децата. Детето не е част от перфектната визия, не е лъскава корица на списание, то тепърва опознава всеки аспект, всяка част от живота, изгражда представи и понятия, назовава по свой начин нещата от заобикалящия свят. Ще има цапане, ще има лекета, ще има дупки и скъсани дрешки, ще има мръсен килим, изцапани стени, но всичко е свързано с израстването на детето". Колко мъдро казано, Радостина!

Втората ни среща ще бъде през юни, а ако харесаш страницата ми във фейсбук ще разбереш кога точно ще е тя.

Стана дума за други първи моменти - и зъбите и проговарянето естествено бяха топ-тема. Синтезирах по-голяма част от въпросите към педиатърката, той като информацията беше полезна я насъбрах синтезирана тук.

Как да се облекчи никнето на първото зъбче?
За зъбчетата ползваме лидокаинов гел за мазане на венци или хомеопатични препарати.

Кога е най-удачният момент за тази първото миене на зъбите на бебето?
Зъбите могат да се мият още след появата им на 6-7 мес. възраст, използват се силиконови накрайници и специални бебешки пасти. На 1г. 6 м. е желателно да се мият вече редовно.

Кога е подходящо слагането на гърне?
За гърнето е добре да се тренира след 9-10 мес възраст, когато седенето е утвърдено и се тренират тазовите резервоари. Спокойно на 9 месеца може да поставятебебето на гърне, първоначално няма да има резултат, но постепенно чрез упорстване ще се получи. Желанието и навикът да сядат на гърне се явяват по-късно, през втората година , така че не чакайте детето да прояви желание, а го насърчавайте!




Моят син е на 7 месеца, но е доста активен..Притеснява ме факта,че иска да стой постоянно седнал..До колко е добре? И колко дълго мога да го оставям в проходилката и бънджи гащите?
На 7 месеца няма проблем бебето да бъде в бънджи , за проходилка е рано, към края на 8-мия месец, няма проблем да седи продължително

Кога е добре да се въведат праскови и кайсии и какви други плодове могат да се дават на 9 месечно бебе?
Праскови и кайсии може вече да се дават на 9м. дете, стига да няма алергии и непоносимост. Може да давате всички плодове, без цитруси, които оставяме след 1 година

Плодовият сок или нектар се увеличават до около 100 мл дневно, разделено на два приема по 50 мл. От кой месец обаче се предлагат и съответно увеличават ? Повечето педиатри съветват даването на сок да става около 4 м. вижда ми се прекалено рано. Вие кажете кой месец е най-подходящо?
Плодовият сок или пюре могат да се дават от 4-я месец между храненията. Не е рано, просто следим да бъдат в началото ябълка, морков, круша

Как да стимулираме бебето да проговори?
Говорът се стимулира най-вече чрез емоционално общуване с близък човек, книжки, приказки, обшуване с детето. При двуезични семейства се приема, че един човек говори един език.

Дъщеря ми е на 9 месеца в нашето семейство се говорят 3 езика. Съпругът ми й говори на турски език; аз на български, а по между си си говорим на английски език. Искам да попитам това ли е най- лесният варият за детето, за да научи и трите езика или трябва по между си да говорим на български или турски език? 
Това е много объркващо за детето. Не се изненадвайте, ако детето ви проговори по-късно от нормално. При толкова сложна ситуация, децата асимилират всички езици в семейството и социума му едновременно, но по-бавно. Ако това не ви притеснява, продължавайте по вашия начин. Но ако минимизирате поне с един език комуникацията, примерно изберете с бащата един общ език за комуникация с детето, то ще проговори значително по-рано и съответно това ще облекчи социализацията му.

Детето ми в на 1 г и 2 месеца и винаги е пиел много вода.В момента изпива около 1 л до 1 ,5 л дневно. Водата си я търси и иска. Всички изследвания са му нормални! Добре ли е да пие толкова вода?
1 л или 1.5 л. вода е почти нормално да приема, преминете лъм пиене на вода с чашка, не с биберон

Колко дълго мога да давам адаптирано антирефлуксно мляко преди да премина към обикновено?
Антирефлуксното мляко може да се приема продължително, няма проблем, при липса на повръщане може да се премине на нормална формула.

Как се третира хематом по кожата на бебе? 
Хематомът на кожата на бебе не се третира или може да се постави компрес с риванол за 1 час.

Според вас по-добре ли е бебето да спи в отделна стая? 
Бихте могли да го отделите в негова стая, ако няма голяма драма. Според някои психолози, препоръчително е детето поне в първите 2 години да е близо до своите родители и едва след тях да се отдели в негова стая. Близостта с майката е от особено значение за формирането на т. нар. сигурна привързаност, която в по-зряла възраст предполага и успех в другите връзки.

Какви са етапите при рисуването на децата?
В началото, около 1-2 г., нашите деца започват с драсканици с хоризонтални линии, преминават през вертикални драсканици, а към третата година, когато детето усвои кръга като форма, се появява фазата на т. нар. "главоноги", тоест-детето прави първите си опити да нарисува човешка фигура, която обаче съдържа глава, от която директно излизат крачетата. Между 3-4 г. децата усвояват основните геометрични форми, което вече е предиспозиция за рисуване на дървета и къщи. Неслучайно, всички рисувателни детски тестове са конструирани за деца от 3 г. нагоре. Много е важно да следим както формите в детските рисунки, така и цветовете. те са от изключителна диагностична стойност. поздрави.

30 юли 2015

P.S. Вече онлайн може да си свалиш 

безплатно брошурата за родители на Pampers

съвременна психоанализа: какви проблеми биха имали бебетата, хоспитализирани в интензивна неонатология?

За да не се загуби в привидната достъпност на всичко във Фейсбук, копирам този (статус) текст от страницата на Асоциация Българското психоаналитично пространство, заради съдържанието му. Това е откъс от книгата на Катрин Вание Преждевременното раждане - бебето, лекарят и психоаналитикът. Текстът е интересен и се вписва и в неорайхианската теория за процесите, които настъпват при децата през първата фаза на развитието им (0-6 месеца), когато се отделят от майките си. Някои жени, които са преживели отделяне на децата си в този период, може да преживеят различни чувства докато четат този текст, въпреки че те и медиците са направили най-доброто за живота на мъниците. Вярвам обаче, че любовта, с която са обградили децата си след това, е компенсирала донякъде травмата, за която е написала книгата Катрин Вание. Ето и откъса: 


"Преждевременно родените бебета, които са хоспитализирани в интензивно неонатологично отделение, са бебета в опасност. Ако те успеят да оцелеят в своите инкубатори, как това ще се отрази на начина, по който възприемат света отвън? Ако едно бебе е прикачено към машина и практически „отрязано“ от Другия, какви възможности има то, за да стане субект?

Ние сме запознати с невероятните способности на някои бебета, но какво знаем за техния опит от тези изключително трудни и болезнени условия на живот, от това да бъдеш хвърлен в един чужд и враждебен свят? Как могат техните семейства или лекари да улеснят срещата с тези деца? Какви са ефектите от преждевременното раждане върху новороденото, неговите родители и медицинския екип?

Наличните данни показват, че дори да оцелеят, преждевременно родените бебета често страдат от поведенчески проблеми и в някои случаи – от психози или аутизъм. Какво се случва във връзката между майката и нейното дете, когато майките са възпрепятствани от това да се погрижат за своите бебета и оставени да се чувстват виновни и ненужни? Как можем да се намесим, така че въпреки всичко да помогнем за възстановяването на „първичната майчина загриженост“, описана от Уиникът? В този процес е от ключово значение да работим не само с бебетата и техните семейства, но също и с лекарите.

Психоаналитичният подход, който говори за важността от това „да предположиш субекта“ у бебето, ни предлага различен начин на работа и ни сблъсква с различен набор от етични въпроси, като ни позволява радикално да преосмислим идеята ни за „грижа за развитието“."

В новата книга на Катрин Вание - "Преждевременното раждане - бебето, лекарят и психоаналитикът"


Прочети повече за пренаталното психично развитие




Пост за "първичната рана" при сурогатно майчинство

#бебета #психотерапия #психичноразвитие #детелинастаменова

три книги

Три книги една след друга ме остават закована в мисли. Отдавна вече не ползвам книгите за приятно бягство в розова нереалност и заради това новата Беки Б.(в Холивуд) я изоставих още на 30та страница, въпреки че Софи Кинсела и предишните й приключения ме придружаваха всяко лято. Вече чик-лита го третирам като загуба на време.

Първата, която попадна пред очите ми беше на Мамен Санчес - С вкус на прясна лимонада, Хермес. От заглавието лъха измамна лекота и слънчево настроение, което бавно започва да се губи с напредването на страниците, но без от това да страда качеството на книгата. Въпросът е за любовта, но без да бъде блудкаво, а и не е ли любовта въпросът на всеки живот и затова темата е толкова близка на всеки от нас? От една страна стилът на Мамен Санчес е латино с европейски корени, от друга преплитането на няколко истории дава допълнително богатство. Няма да преразказвам книгата, само ще кажа, че понякога се срамуваме от нещата, които правим от любов, но има и хора, които не се срамуват да безчинстват с душите на влюбените - и това не бива да го позволяваме.



Друга Санчес - Клара е автор на книгата Небето се завърна, Colibri. Ако понякога си се чудила "какъв им е проблема на красивите модели?", тази книга ще ти разкаже много колко е трудно да си успешен заради красотата си. Отново темата е любовта и дали всеки, който ни кара да се чувстваме добре го прави заради нас или заради себе си. И един въпрос, който не е само за богатите - понякога не си ли плащаме твърде скъпо, за да ни харесват хората, с които живеем и си мислим, че обичаме?





Третата книга е на Дъглас Кенеди - Пет дни, Colibri и въпреки че авторът е мъж, а историята се разказва от името на жена, романът се е получил. Действието се развива в четири дни + 1 година по-късно. Малко ще преразкажа от фабулата, защото е наложително - жена малко над 40, в днешни дни, с две големи деца осъзнава, че бракът й е застинал в положението на нищото. Когато презрението и грубостта се прояви в един брак, тогава любовта си отива, цитирам неточно част написаното. Въпросът, който поставя романът - и тук няма значение дали си на тази възраст, дали си жена и дали си в подобна ситуация - е "готова ли си да промениш ситуация, която не приемаш щом осъзнаеш, че вече не можеш да се криеш в нея".


Препрочитайки това, което съм написала, книгите може би звучат малко депресивно за четене. Не е така. Това са книги, които те карат да се замислиш за собствения си живот. Няма да станат литературна класика, но няма да са и "поредната книга" и определено не са чик-лит.

бебешко парти онлайн с разговор за първите моменти

Първите крачки и първите моменти ще ме съберат на 12 май с прекрасната и спокойна педиатърка д-р Рада Маркова от 1 Детска Консултативна Клиника (която посещават и моите дъщери) и детската психоложка д-р Димитрина Проданова.

От 15:30 до 16:30 часа ще бъдем онлайн във фейсбук групата на Семейството на Pampers и ще споделяме, отговаряме и най-вече ще се радваме за всички тези първи моменти, които изпитваме с децата...

Тези първи моменти са колкото вдъхновяващи, толкова и плашещи - или поне за мен. Когато имаш бебе, колкото и книги да си прочела, винаги има един "ами сега"-момент, защото всяко дете прави и рева за колики, и избиването на първия зъб, и прохождането, и всичко по свой си, напълно уникален, един на 7 милиарда начин... Затова и нашето събиране ще е, за да си поговорим като жени в голямо семейство... (Виж тук какво се случи на срещата)

Поетесата Даян Лумънс има един стих, който харесвам и който мисля е подходящ за замисляне, защото улисани дали всичко е "наред", понякога изпускаме моментите

Ако трябваше да отглеждам моето дете отново
Щях да рисувам повече с пръсти, и по-малко да соча с пръст
По-малко да поправям и повече да общувам
Да сваля часовника и да не гледам часа
Да не се грижа да се старая, а само да се грижа
Да ходя на повече разходки и да пускам повече хвърчила
Да престана да играя сериозна и сериозно да играя
Да тичам из повече поляни и да гледам повече в звездите
Повече да прегръщам и по-малко да разтърсвам
Да бъда твърда по-рядко и да хваля по-често
Да създам първо самочувствие и след това останало
Да уча по-малко какво е любовта към силата
и повече какво е силата на любовта
Значение няма дали детето ми е малко или голямо
От този ден напред, аз ще се грижа за него така

лесни рецепти: морковени мъфини на вкус като морковения кейк в старбъкс

От много време се опитвам да намеря рецепта за мъфини с моркови, която да даде резултат, подобен на морковената торта в Старбъкс и накрая попаднах на Нея.
Макар че не сложих глазурата отгоре, мъфините категорично доближават "онзи" вкус, но минус големите калории.

Тук има алтернативна рецепта с орехи и стафиди за този морковения кейк.

за 12 мъфина

175 гр кафява захар
200 гр брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. бакпулвер
2 яйца
2 ч.л. комбинация канела, джинджифил и индийско орехче
150 мл олио
200 гр настъргани на едрото ренде моркови


Фурната е на 160 градуса с вентилатор.
Заедно се слагат захарта, брашното, содите и подправките
Олиото и яйцата се разбъркват и се сипват при сухите съставки, а след тях и яйцата и се изсипват морковите, а когато се смесят добре се сипват във формата за мъфините.

Пече се 30 мин по средата на фурната.

5 неща, които открих, че работят при дискова херния

Изчаках да мине време, преди да напиша този материал "от душата и сърцето", защото не искам да давам на никой ненужни надежди. Но след три години в ада на дисковата херния и три без Н.В. болката е време да разкажа за 5те най-важни неща, които разбрах че трябва да правя, за да живея качествено. Открих, че съм пренебрегвала тялото си и в ежедневието съм имала много лоши навици. Годините занимания с йога са компенсирали донякъде ранната поява на дисковата херния, но ежедневните грешки са довели до натрупване, което успях да променя. 

Историята ми е банална - започнала като възпаление на нерв, усложнено от бременност и в резултат три протрузии и една дискова херния. Метафизичното тълкуване на болестите посочва много причини, които са трудни за преглътване, но ако оставим метафизиката настрани и се съсредоточим върху статистиката, че 70% от хората в един или друг етап от живота си ще страдат от дискова херния - понякога за кратък период, понякога за дълъг. 

Силната болка при елементарни движения, страхът кога и колко дълго ще те боли са част от живота на хората с дискова херния. Обездвижени, наплашени и нещастни, без надежда от лекарите за по-добри дни и ясна визия, че почти си инвалид... 

Промени навиците си

Стигнала си до тук, защото не си се грижила за себе си, не защото просто така се е случило просто. Вдигането на вещи не става с навеждане и вдигане, а само с клякане и вдигане, дори салфетките. 

тази поза също носи облекчение

В активните фази не носи тежко, дори за кратко. Нека 3 кг да са ти максимума поне докато си в болезнена фаза. Носейки тежко, когато не те боли, не даваш възможност на тялото ти заздравее и все едно че чоплиш раната непрекъснато. Носенето на тежко се отнася и за тежки дамски чанти. От жена със 7 кг вещи в себе си си наложих да нося най-най-най-необходимото и се оказа, че телефона, портмонето, червилото, ключовете и салфетките са ми напълно достатъчни в градската джунгла. Вероятно имаш някой навик, който ти пречи - в моя случай един от тези невидими лоши навици беше специфично поставяне на стъпалата върху стола, при което петите бяха върху пречките с колелцата, съчетано със стоеж на пръсти. Постепенно минах на ортопедични обувки или стелки – учудващо е колко често болките в кръста преминават и при редовно ползване на такива обувки – често пъти точно стъпалата са отговорни за неправилната стойка и оттам натоварването в кръста.  

тази поза може да се направи в леглото
с няколко възглавници

Открих, че при болка помага едно просто положение - легна поза,  с краката, вдигнати от таза нагоре и свити в колената, успоредно на пода. Аз го правя, като слагам 3-4 възглавници една връху друга и на тях опирам прасците. Колената и бедрата трябва да са на 90 градуса. Когато те боли - ограничи движенията – ако се правиш на герой болката ще бъде по-голяма много скоро. Спането с възглавница между краката с цел разтваряне на краката и оттам намаляване на напрежението при странично лежане върху кръста също има неочаквано добър ефект. 

Не стой дълго време на седнала, без да се раздвижиш. Ползвай анатомична облегалка, ако си дълго време на стол (включително и при шофиране) и се раздвижвай 15 минути всеки час. Ползвам от този тип и видях, че я има в магазини като Джъмбо, но аз продължавам да си купувам от аптеката.

Движи се

В момента, в който се почувстваш добре, започни да се движиш. Движението е безкрайно важно, защото ако мускулите на корема са отпуснати, това води до проблеми с гърба. Йога много помага, но задължително трябва да кажеш на йога инструктора си за проблема, ако не те попита. Нека не минава и ден, без да се движиш. Ходи пешком. Това стяга коремните мускули.

Ти си поредния случай за лекарите и най-важният за самата себе си

Колкото и да са добри специалисти, теб те боли и техните обяснения, че има по-зле от теб не ти вършат работа, нито дават успокоение. Затова трябва да се образоваш и четеш. Чети книги за болки в гърба, за да разбереш твоето състояние най-добре. На български има вече много излезли книги по въпроса . Сара Кий с нейната Библия на хората с болки вгърба (с предговор от принц Чарлз), Победете болките в гърба с йога и Водата - натурално лекарство и какво ли не още – и така ще намериш своята истина. Може да не е в първата книга, но навсякъде ще намериш нещо ценно.

Не разчитай на само лекарствата

Антивъзпалителните лекарства, развалят стомаха. Хомеопатията не е панацея при всички случаи – особено ако причината за хернията ти е обездвижването. След консултация с лекар взимай добавки – като магнезий и витамин Б. Това е особено важно за вегетарианците, които страдат от недостиг на витамини от групата Б.

Намери своят масажист

Има толкова масажисти и школи. Юмейхо масажистите твърдят, че балансират тялото, нарушен при раждането (най-вече естествено). Може това да е твоят масаж. Или изпукването. Или нещо друго – проверявай различните хора и спирай да ходиш, ако не ти помага. Ако три месеца няма ефект, потърси друго. При всеки действат различни техники. Въоръжи се с търпение, защото може да мине време и да си дала много пари, преди да откриеш какво помага лично на теб.