тревожно сърце

Разходките в парка с приятелки водят до интересни разговори - като този за работата на Кейти Джой Крауфорд.

Фотографката прави серията си "Моето тревожно сърце", защото в по-голямата си част от живота живее с генерализирана тревожност и е решава да покаже чрез тях своята битка с непрекъснатото й присъствие - "Тъй като това се случва вътре в моето съзнание, където се ражда тревожноста, реших да я интерпретирам както като изследовател, така и като жертва чрез автопортретите си".

Тревожността може да е сериозно състояние и болест, а не само усещане. Когато е причинена от конкретно състояние може да премине бързо, но има и такава, която продължава дълго, дори прекалено дълго, което може да те накара да се чувстваш... като на снимките. Тревожноста може да се прояви като непредизвикан от нищо страх на близките ти да не им се случи нещо лошо, дори да нямаш основание да мислиш за това и има и много физически проявления като болки в корема и гърдите, гадене, главоболие и онова особено усещане, че "нещо лошо ще се случи".

Причините за тревожноста са много и твърде лични, така че преодоляването на състоянието става до голяма степен чрез психотерапия - или (както четох в един форум), ако нямаш "психика" - с времето, но в повечето случаи тревожноста намира своят израз на по-късен етап и в психосоматично заболяване. Защото лошите мисли се превръщат в болести.

"Да обясняваш на някого психично заболяване"- защото тревожноста е заболяване - "на някого, който никога не го е изпитвал е като да е опиташ да обясниш цветовете на незрящ", казва Кейти Джой Крауфорд. Тя самата

Искам да направя уточнението за "психично заболяване". Не само в България, навсякъде по света "психично заболяване" е дамга за цял живот. Да си "луд" не е диагноза, а крайна, окончателна и доживотна присъда от околните. Заради това много хора се чувстват неловко, неудобно и невъзможно да отидат на психотерапевт, а посещението на психиатрията е сравнимо само с пътя до онкологията.

Психичните заболявания, като много други болести, са точно това - болести и никой не е със застраховка, че няма да мине през етап на живота си, в който да има нужда от специализирана помощ - както ти се налага да отидеш до УНГ, ортопедия или АГ. Някои психични състояния се преодоляват с психотерапия, други с психотерапия и лекарства, трети не са лечими. Но както с всяка друга болест - колкото повече се правиш, че нищо ти няма, толкова по-трудно става да се върнеш към състоянието на здраве.

Генерализираната тревожност се среща в 3.1% от населението, което означава, че на всеки 100 твои приятели във Фейсбук има около трима, които ще се почувстват по начина, показан от Кейти Джой Крауфорд в един или друг период от живота си - и това не ги прави луди.