грешни ли са грешните решения

"Напоследък се чудя дали са толкова различни прибързаността и нерешителността, колкото изглеждат? Стоят като две различни вселени от емоции и (без)действия, но между тях приликите са много. 

Доскоро, когато се колебаех за нещо, вадех първата по-голяма монета от портмонето си и я хвърлях нависоко. Падайки ези или тура, решавах какво да направя. Понякога хвърлях няколко пъти, за да съм съвсем сигурна дали е правилното решение, въпреки че познанията ми по статистика поне са достатъчно, за да знам какво ще се получи на стотното хвърляне. Хвърлянето изкристализираше поне идеята кое от двете неща искам да направя повече и тогава оставях избора изобщо – става ясно кое искам от желанието ми кое да се падне. Днес обаче съм сигурна в друго – ако ще хвърлям ези/тура, значи изобщо изобщо не трябва да се занимавам с това, за което се чудя, защото, ако ме хвърля в колебания, значи не е наред. Чудя се дали да отида тук или там? Да си купя това или онова? О, забрави! Щом съм стигнала една монетата да ми решава въпроса, значи не му е момента! Излизам от конкретния въпрос и се хващам със следващото решение, което ме чака. А решенията в този живот са много – замисляла ли си се колко пъти дневно трябва да взимаш решение?! Много!"

Това е откъс от редакторското ми писмо в брой юни на Cosmopolitan, на чиято корица е Мария Шарапова.

Сякаш по поръчка междувременно излезе една книга и сега чета колко грешни са често пъти правилните основи, за които се хващаме, когато взимаме решения пише в Изкуството на правилното мислене Ролф Добели. Не съм съгласна с него по част от теориите му, но действа малко отчайващо мисълта, която се прокрадва във всяка от тези 52 мисловни грешки, които по-добре да оставите на другите, както е подзаглавието. 

#решения #мислене #детелинастаменова