първи трейлър към игрите на глада: сойка присмехулка 1ва част

хич не ми харесва, че третата част на игрите на глада: сойка присмехулка част е разделена на две, защото означава, че ще филмът ще свърши по средата. но това е положението. ето първия трейлър. така този блог вече може да бъде наричан блог за телесна психотерапия, разни неща и сойките-присмехулки.

скок в динамичната медитация

от години да се стремя към концентрация и към изчистване на шлаката от стреса. добави и работата ми, която винаги е била на ниво "ама много напрежение", вече... нека не ги броя колко години, за да твърдя по-дълго, че съм по-млада. това е горе-долу началото на обяснението защо горе-долу защо се интересувам от медитация.

както много хора, така и аз съм срещала и макар и по-рядко срещам онази особена трудност, която дава източната застинала медитация, въпреки че имам известен успех напоследък. от октомври в йога мандала започваме часове по динамична медитация с цел да покажем едно усещане за вътрешен мир и тишина, по-силна концентрация, успокояване на аз-а и другите
по-добро приемане на стреса чрез увеличаване на степента, при която се чувстваме под стрес и като променяме нашите реакции към онези неща, които ни тревожат. използвам динамичната медитация за себе си и искам да я споделя и с хора, които търсят да открият какво се крие зад фината усмивка на буда.

динамичната медитация не е за всеки - ако страдаш от сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и дихателни проблеми като астма, проблеми с колената и опорно-двигателната система като цяло, заради физическите натоварвания, както и да са в добро психично здраве.


какво можеш да получиш от динамичната медитация (освен да замести натоварването ти във фитнеса веднъж седмично, което не е шега, защото ще има да се поизпотиш)?
първото е, че ще откриеш неща за себе си, ако си готов да ги видиш. самонаблюдението е ключово, ако искаш да извлечеш максимума от практиката. тази самодиагноза може да е нов етап в разбирането за самата теб и интерпретациите на това, което се случва по време на етапите на динамичната медитация, може дори да бъдат откровения за теб.

бърн-аут или както напоследък казват hr-ите "прегарянето"
при силни моменти на стрес, когато ти трябва качествен начин да избухнеш, но не в офиса или по домашному, скока в динамичната медитация може да ти отпуши жестоко гнева, агресията и онова особено усещане, че си гнойна пъпка, която може да експлоадира мощно и да залее света.

може да се увериш лично, че психотерапевтите не си обръщат очите, когато им говориш
ако се колебаеш дали да започнеш лична психотерапия (дали не се вживявам прекалено? дали не съм си наред и само да се лигавя? не е ли много хипстърско? дали това не е някаква глупост, в която ще дам пари за нищо? ако не ми се дадат конкретни съвети, а очакват аз да им говоря, не трябва ли те [психотерапевта]  да ми плащат?) това е удобен момент да участваш в една, по същество медитативна терапевтична практика, в която да работиш с психотерапевти и да коментираш с нас преживяванията си или дори инсайтите, които имаш по време на практиката и да прецениш дали е за теб да продължиш по пътя на личното себеразвитие - през коучинг или психотерапия. това е основната разлика между динамичната медитация в йога мандала и други практики, които можеш да срещнеш. ние сме там, за да помогнем на излизането на емоции, спомени и всякакви други моменти, които могат да се случат по време на този силен час.

според ошо в медитацията е голямото чистене на боклуците на миналото и ако не влезеш в медитация, няма да излезеш от личната си кофа за боклук (той го е казал по-красиво, аз го интерпретирам по-образно).

житен режим за начинаещи

Дъновистите вярват, че житното зрънце съдържа всичко, което ти е нужно, за да  съществуваш, а Житния режим, макар и тежък има мощна прочистваща сила с простотата  си. Като всеки пост, освен за прочистване на тялото, Житния режим цели и прочистване на душата от насъбралите се тягости в нея.

Режимът е 10 дни, но реално с подготовката и захранване става около месец. 10 дни преди избраната дата трябва да премахнеш месото, после млечните продукти и накрая да си с готово тяло за трудната част, която включва само жито, ябълки и орехи.
Въпреки че изглежда "невъзможен", този режим се прави от много хора, но е важно още тук да кажем, че не трябва да се злоупотребява с него - три пъти максимум годишно може да се прави.

нужни продукти
За 10те дни ще ти трябват 1 кг жито (пшеница), най-добре българска. Някои го правят с лимец, който е дивата пшеница или варят житото преди да го ядат, но традиционно се прави със сурово, покълнало жито.

Раздели този килограм на 10 равни части. така всеки ден ще имаш по 100 гр жито. Освен него трябва ежедневно да приемаш 3 ябълки, 9 ореха и 6-8 чаши преварена изворна вода, не минерална. Водата може да е подправена с лимонов сок и мед, но най-добре е да не разтваряш меда във водата, а да го ядеш с лъжичка. Дъновистите препоръчват да поставиш меда в горната част на небцето и така, когато отпиваш от водата, медът постепенно ще се разтвори и ще се усвои по-добре.

детоксикацията
Ако режима ти започва в сряда, в понеделник вечерта приготви (може и в малко гювече или в специален съд за поникване) 100 гр добре измито жито. на следващата сутрин го изтрий, на обяд (късно следобед) и вечерта (късно вечер) отново и на сутринта ще е готово за ядене.
Ако го запарваш в термос, тогава, ако стартираш в сряда, във вторник сутринта сложи 100 гр жито в термоса и го залей с 1,5 до 2,5 чаши вряла вода и затвори добре.

Житото се разделя на 3 равни части (за закуска, обяд и вечеря). Житото се дъвче много бавно – по 99 пъти преди преглъщане, съветва в книгата си “Хранене, пост и житен режим”, Светозар Няголов.

След това идва ред на ябълката. за дъновистите е важно в този момент, преди да я изядеш ябълката да й благодариш, да видиш в нея дървото, което може да стане, да видиш дървото на което е била, да усетиш бъдещето и миналото в нея.

На десетия ден започва захранването към житото на обяд и вечеря прибави ангелска супа. Тя се приготвя от три цели обелени картофи, магданоз, лимон, вода, малко сол. както при всяко захранване трябва да подходиш внимателно с храната, т.е. без преяждания и излишеци поне една седмица.

Последователите на Бялото братство събират всички отпадъци от храната - орехови черупки, лимонови кори и т.н. и когато свърши постът, ги заровят на някое чисто място сред природата.

Препоръчвам следенето на фейсбук групите за житен режим и конкретно съветите на Вехади Солейко, който сърце и душа дава за режима.




датите за 2016 са публикувани тук



идеи за провеждане на подготовка и захранване (с примерни храни)

защо динамична медитация?

динамичната медитация е като щастливо
"цоп" в друго измерение на съзнанието 

защото традиционната медитация вече не работи при всеки. така както живота ни вече е по-различен от този на хората преди дори само 20 години, така и традиционните медитативни техники, доказали своята сила пред хилядолетията, вече са трудни за много хора. напрегнатото ежедневие води до много по-голяма трудност да се насладиш  на момента без условия и условности. по някакъв начин обаче, всеки от нас търси своят миг спокойствие от мислите, от ежедневието, от напрежението.

активните медитации, сред които е и динамичната, са нов прочит на медитативните техники и спомагат за отпускане и пречистването на духа и тялото. при ошо срещаме обяснението за това "по времето на патанджали (той събира за пръв път всичко написано за йога 3000 пр. Хр.)", центърът на човека е бил в сърцето, а сега е ума. но ако е само вербално разбиране, само интелектуалното, нищо не се променя, нищо не се трансформира. отново е акумулиране на знанието".

ошо създава динамичната медитация
за съвременните хора

умът властва над сърцето според ошо и е по-скоро прав. трудно е да се вслушваш в съветите на сърцето и интуицията си, ако от дете са ти казвали, че трябва да постъпваш разУМно. чрез методите на този тип медитации успяваме да пратим ума да си почива и точно така се случва истинската почивка. етапите на динамичната медитация са в такава последователност, че отваря сърцето, стреса си отива от тялото ти и дори можеш да стигнеш до емоционални и житейски прозрения, да се върнеш към отдавна заключени спомени.





от 1 октомври в йога мандала всяка сряда ще има часове по динамична медитация, които ще бъдат водени от проф. захарина савова и мен, като ще обръщаме внимание на всеки участник в този уникален опит за душата и тялото  

мулето на залеза

в момента пиша пост за курса по динамичната медитация, която подготвяме с проф. савова в йога мандала, но така се случи, че теди славова ми отправи поетичното фейсбук предизвикателсто, което дойде може би съвсем на място. когато прочетох, че иска да види любимо мое стихотворение, в главата ми изникна послеписа на това, което ще прочетеш сега. зная, че е на константин павлов и още си спомням бялата корица с надпис агонио сладка, но макар че са минали хиляди години откакто съм го чела, не си спомням името му. както и да е, за добро в случая, светът е дигитализиран дори на кирилица толкова, а в google дори мога да намеря подходяща картинка, че след 10 минути търсене да открия, че става дума за:

гласове

Сияние. И - Глас:
"Мъртвецо, стани и ходи!"

И - мрак - по-бляскав от сияние.
И - Глас - Друг Глас:
"Мъртвецо,
не ходи!"

(Бях се понадигнал -
легнах пак.)

И чух Гласове
(мрак и сияние),
които взаимно, хрипливо се хапеха -
по местата,
откъдето излиза Гласът,
(Гласовете бяха Различни.
Гърлото - Едно и Също.)

И тропот на копита чух...

П. П.
(Денят е кон.
Нощта - кобила.
Но аз ще яхна мулето на залеза
и ще препускам по ръба -
до пълна изнемога.)

стихотворението намерих в liternet.bg

facebook предизвикателство: 10 книги, които по някакъв начин си запомнил/а

ива екимова ме тагна в това фб предизвикателство, а аз обичам и отговарям на такива, щом става дума за изкуство.

ето моите 10 книги, които мога да кажа на един дъх, защото са оставили отпечатък в сърцето ми, придружени тук и с обяснение какво точно са изчегъртали на него:

1. пипи дългото чорапче на астрид линдгрен - с изненада открих преди години, че пипи дългото чорапче е толкова популярна само в северните страни и българия, докато доста други чужденци идея си нямат от нея. до голяма степен успеха й е свързан с великолепния превод на вера ганчева и онова впечатляващо чувство да срещнеш забавен и добър човек, което пипи остава


2. илюзии на ричард бах - ако има книга, за която да кажа, опитвайки се да не звуча помпозно, че е променила живота ми, това е тази. в нейните страници има толкова свобода, колкото само житните полета на индиана и самолета, в който се летиш, може да ти дадат.

3. американски есета, том 1 и най-вече гражданско неподчинение на хенри дейвид торо. когато я четях бях завършен тийнейджър и торо ми проговори по начин, който само ме дестилира към тотална обреченост на демократичната идея. но американски есета имат и един плюс, който няма как да не споделя - щедрите преводи на кръстан дянков.

4. протестантската етика и духът на капитализма на макс вебер. виждам, че до края на списъка ще спомена не романи, но въпреки че зад гърба ми са вагони от популярна литература, се замислям, че впечатлилите ме книги са преди всичко non fiction. заради тази книга завърших социология, а стила на обяснение на исторически процеси ме постави в различен начин на търсене на смисъла в рамките на отделния контекст.



5. птици, животни и роднини на джералд даръл. години след като прочетох тази книга отидох в корфу и дори търсех вилите, в които е живяло семейство даръл - дори намерих една от тях - розовата. бях на 11 години, когато ме затвориха в болница, където стоях близо два месеца без да пуснат родителите ми или някого, когото познавах, а единственото, което имах беше тази книга, взета набързо и картичка на доберман, с която си отбелязвах докъде съм стигнала. болестта ми не беше фатална по сегашните критерии - бронхопневмония, но безчовечната здравна система, поне ми остави мечтите за слънчева гърция. накрая знаех книгата наизуст, но не съжалявам, защото не антибиотиците, а тя спаси живота ми.

6. стивън лийкок и сборника с негови разкази прегрешения на перото. за мен канадеца е с уникално чувство за хумор, което се плъзга по най-високите вълни на сатирата. за съжаление книгата е издавана само през 80-те и в някои сборници с много автори.

7. въведение в психоанализата на зигмунд фройд. тази книга е като откровение в библейския смисъл на думата за разбирането на човешкия Аз.

8. homo neuroticus normalis на валдо бернаскони. не знам дали щях да се запозная с тази книга, ако не се бях записала в института по психотелесна терапия. теорията на валдо бернаскони за човешките личности и характери е неспиращ извор на въпроси... и отговори.

9. асана пранаяма мудра бандха на свами сатанянда сарасвати. беше светла от студио 108, която  ми я препоръча преди, ами да кажем 11 години. преди това се водех от йога. пълно ръководство, отново от шивананда пътеката, но след това книгата ми беше спътник години наред, а от една година вече е и на български.

10. луиз хей и излекувай живота си. за луиз и тази книга се казва, че тя те намира само в точния момент. може да я имаш от години, но да не посягаш към нея, докато в един ден я изгълтваш на един дъх.

мързелива есенно-дъждовна събота

в слънце-луна опитах каркамента, направена по-хубаво от моята (4 към 1 каркаде към мента, но няма да сложа захар, а малко мед). признавам, че по-хубавото от чая беше приятната обедна компания и прекрасната дружелюбна сервитьорка, която ме пренесе в онова лично обслужване, което има в европейските градове. но нали и софия е в европа и клатушкащите се масички, кацнали на тротоарите ни правят по-южно свободни и естествени, все пас.

днес ще си забъркам каркамента, за да върна малко този ден, а и защото този съботен ден, миришещ на мокри листа и есен е идеален за мързелуване.

свалям си филма words and pictures с клайв оуен за следобеда, a и ме чака за купчина книги за четене...