мулето на залеза

в момента пиша пост за курса по динамичната медитация, която подготвяме с проф. савова в йога мандала, но така се случи, че теди славова ми отправи поетичното фейсбук предизвикателсто, което дойде може би съвсем на място. когато прочетох, че иска да види любимо мое стихотворение, в главата ми изникна послеписа на това, което ще прочетеш сега. зная, че е на константин павлов и още си спомням бялата корица с надпис агонио сладка, но макар че са минали хиляди години откакто съм го чела, не си спомням името му. както и да е, за добро в случая, светът е дигитализиран дори на кирилица толкова, а в google дори мога да намеря подходяща картинка, че след 10 минути търсене да открия, че става дума за:

гласове

Сияние. И - Глас:
"Мъртвецо, стани и ходи!"

И - мрак - по-бляскав от сияние.
И - Глас - Друг Глас:
"Мъртвецо,
не ходи!"

(Бях се понадигнал -
легнах пак.)

И чух Гласове
(мрак и сияние),
които взаимно, хрипливо се хапеха -
по местата,
откъдето излиза Гласът,
(Гласовете бяха Различни.
Гърлото - Едно и Също.)

И тропот на копита чух...

П. П.
(Денят е кон.
Нощта - кобила.
Но аз ще яхна мулето на залеза
и ще препускам по ръба -
до пълна изнемога.)

стихотворението намерих в liternet.bg