парченца софия: пролет в дъжд и бяло

Още като тийнейджърка с фотоапарат забелязах, че красотата на цъфтящите клонки не може да бъде уловена от обектива. Дори да е красиво, никога не е толкова красиво, колкото на живо.

Снимката, която направих днес в Бояна е единствената, която смятам, че ми се е получила и то без да съм от фото-кръжока с гооооолемите фотоапарати, а с наличното око на телефона ми.

Дъждът, който капеше, преминавайки от дъжд в лек сняг; плетеницата от клони сивото небе и силното бяло на цветчетата, ме накараха да се чувствам като в японско стихотворение, където дзен, минимализъм и красота се вплитат.

Днешният ми ден не е много добър, поне до момента, но ме държи още красотата, която Вселената ми подари тази сутрин.


Инстаграм акаунта ми е отворен.

поетична софия

в софия има много поезия и тук не говоря само за някои улички, които харесвам като шишман или прогресивно и зловещо пропадащия район около женски пазар, в който има красота и бившо великолепие...

едно от любимите ми стихотворения е на бул. стамболийски, фасадата на 30 училище и винаги се зачитам в него, въпреки че (признавам) липсата на запетайки мъничко ме дразни.

публикувам го с малко линкове в него, за по-голямо представа защо е кацнало така в софия и обяснение кой е чеслав милош...
преводачът николай кънчев няма нищо общо с тв водещия ники кънчев (който също е николай), отбелязвам още сега.

чеслав милош

това, което бе голямо
на александър и ола ват

това, което бе голямо стана малко
всичките царства като калай са потъмнели

това, което ме погубваше, не ме погубва вече
и небесните земи блестят по своя път

край реката съм излегнат сред тревата
и дете от някога, аз пускам книжни лодки

монтгерон 1959
превод николай кънчев


алтернативен превод
алтернативен превод

още парченца софия