разни работи и други разни работи: сериозно, имаш ли нужда от психотерапия, курсове по личностно себеразвитие или коучинг?

Цялата работа е
в разплитането
на проблема

"Чудя се дали да не отида на психотерапия", каза ми една приятелка, великолепна в много отношения. Попитах я: "Имаш ли настоящ проблем, който искаш да обсъдиш с професионалист". Тя ми отговори "Не, мисля".

Ок, това е моето разбиране за нещата - ако живееш сравнително спокойно и проблемите идват и си отиват, но нямаш нещо, което конкретно да те тормози, да е като камъче в обувка на дълъг път - нямаш нужда от психотерапия. Психотерапията (краткосрочна и дългосрочна), курсовете по личностно себеразвитие и коучинга, са за теб когато усетиш, че едно чуждо мнение може да ти помогне, за да разбереш по-добре себе си. При психологичните консултации е малко по-различно - тогава в повечето случаи интересът ти е как е най-добре за постъпиш спрямо някой друг - например детето ти.

Да се занимаваш да разкриваш пласт по пласт от себе си, когато си във вътрешен мир, ми е малко излишно. Енодия Джоунс в книгата си Източно тяло, западен ум пише нещо от сорта на "точно хората, които са минали през терапия трябва да разберат тези, които не са на него". Ясно ми е, че всеки има своите травми, но не всеки може да живее трудно с тях и ако успява да си живее без проблеми с околните и себе си, всичко е наред- Психотерапията е силен начин да откриеш най-доброто от себе си, но не е лесен, защото те изправя пред въпроси, които никога не са стоели пред теб. Психотерапията не е за слаби души, а за търсещи хора, тръгнали по пътя да намерят своето истинско и чисто аз, да се заобичат и приемат.

Но, защото дойде времето за едно "но", далеч не смятам, че всеки човек, който се обявява за психотерапевт, действително помага. Преди време бях изненадана да разбера, че след близо година занимания една позната не е напреднала и сантиметър към онова усещане на душевно удобство (на жаргон психологически комфорт), което е целта на всяка психотерапия. Затова сега искам да кажа моите няколко съвета как да избереш психотерапевта си.

Вярвай на интуицията си
Да довериш най-съкровените си страхове и тревоги е дар към терапевта ти. Правейки това, ти му даваш ключ към душата си. Ако има нещо, което те притеснява в терапевта ти - онова чувство на "харесва ми", значи не е за теб.

Психо тюрлю-гювеч
Има психотерапевти, които може да те хипнотизират, после да те почукат малко с ТЕС, после да ти приложат някоя краткосрочна терапия, след това да те вкара в някоя психодрама, да подишате холотропно и накрая да те накара да подскачаш. Това е тюрлю-гювеч. Базова истина е, че колкото и да е отворен един терапевт, безразборното включване на атрактивни занимания е анимация като по басеините на хотелите - весело, но загуба на време. Давай си парите за хотели с Ол Инклузив по-добре. Психотерапията работи, когато се провежда в определена модалност и от човек, който работи изключително в нея.

Високомерието на терапевта
Да ходиш на терапия, за да имаш на кого да се оплакваш, той да те слуша, е несериозно - вземи си котка по-добре, въпреки космите или куче, тъкмо ще излезеш малко на разходки. Да ходиш на психотерапия, за да ти се кара някой - също. Майка ти, свекърва ти или някоя приятелка могат да вземат тази роля. Психотерапевтът е специалист, който е учил товада ти помогне да излезеш от тревогите и проблемите си, да бъде с теб в този процес и да те подкрепя. След това те пуска да си отидеш и никога да не си спомниш за него.

Ако смяташ, че няма ефект, значи няма ефект
Кой по-добре от теб знае дали се чувстваш по-добре, по-лека и по-осъзната след терапия? Часовете, прекарани в кабитена на психотерапевта не е задължително да са леки - може да са свързани с много сълзи и спомени, но ако след тях чувстваш облекчение и намираш нов смисъл в живота ти - това си струва.

Не си длъжна да ходиш на терапия
Колко пъти ще отидеш, зависи от теб и твоето усещане. Финанси също (стандартно сесия струва 50 лв, посещенията са веднъж седмично обичайно или максимум на две седмици, продължителността може да се разтегли спрямо нуждата за работа). Дължиш само едно нещо на терапевта си - да му кажеш, когато решиш срещата ви да е последна, за да може да обсъдите причините за това ти решение - и да чуеш мнението му дали причината за твоето решение е емоционална, стигнали сте до точка, в която ти е трудно да продължиш, защото са се отворили рани или е нещо друго.

Добре, а как да намериш добър терапевт?
Познатите са добър източник на препоръки. Ако видиш по телевизията или чуеш по радиото някой, който ти хареса как разсъждава - това може да е твоя терапевт. Увеличава се броят на психотерапевти със сайтове - и аз съм тук, в които може да прочетеш различни неща и да прецениш дали ти допада.

Известен или неизвестен?
Твоят. Това е различно. Няма да се явяваш на конкурс с него под ръка. Някои от най-добрите терапевти, които познавам са известни само в професионалните среди, но имат добра практика и много шастливи клиенти.

Накрая - ето какво е в сърцето на един психотерапевт, на какъвто е добре да попаднеш.