обичаш ли да имаш за какво да ти е неудобно?

Повече жени, отколкото мъже, ще се разпознаят в следното твърдение: „Нося някои обувки, дори когато са ми неудобни, защото са много красиви“. Можеш да промениш "красиви" на "любими" или "убиват ме, но малко", но все пак има някаква мистериозна причина, заради която си ходим с рани от обувки някак си естествено, напук на болката.


Но какво още правиш въпреки неудобствата? Приемаш с въздишка малките заяждания, леките несправедливости или възпитаната грубост? Раничките от тях обаче сигурно чоплиш - „защо все на мен“ или „как може такова нещо с няколко удивителни“, но дали вместо да оставиш проблемите си да те убиват, не е добра идея се опиташ да ги решиш. 
Като моята приятелка Марина, която започна да не вдига телефона на шефа си през уикенда, защото знаеше, че разговорът ще доведе до няколкочасовото й връзване към компютъра за меко казано безсмислени занимания за събота и неделя, а шефът й още в понеделник щеше да забрави за „важността“ на задачата. Или Лидия, която вместо да направи углавното престъпление „изтриване на колежки от фейсбук“ просто ги скри от фийда си, за да не се дразни от п(р)остовете им. 
И двете губеха прекалено много време във втренчването в проблеми, които просто можеха да не съществуват – само с лек скок встрани. Което не те убива, те прави по-силна, но пък което те прави по-жива, те прави по-щастлива. 

текстът е публикуван в брой октомври на cosmopolitan

• елиминирането на ефектите от синдрома „страх да не пропуснеш нещо“;

• тенденциите на сезона; 

• списък на всичко, от което кожата ти се нуждае;

• няколко идеи какво да правиш, когато искаш, но не знаеш какво да направиш, че домът ти да се превърне като някоя от тези къщи в семпъл шик от сериалите

в него още: