средната възраст като рисков фактор за проява на хранителни разстройства

Добрите домакини
може да не са добри към себе си
колкото към другите

Въпреки че началото на хранителните растройства често се асоциират с тийнейджърството, все повече се увеличават наблюденията върху отключването на хранителните разстройства в средна възраст. 

В САЩ вече се правят изследвания, в които се търси отговор на въпроса дали риска от развитие на хранителни разстройства (ХР) не се случва около менопаузата заради хормоналните промени. Преди няколко години беше публикувана книга, в която се разглеждаха ключовите фактори от социалната среда, които провокират проблемите, но сега търсенията са още по-подробности. Учените мислят, че хранителните разстройства могат да бъдат предизвикани от свръхчувствителността и промяната на нивата на естроген, които, комбинирани със социалния натиск, който се оказва върху жените и нереалния облаз на женственост, който се налага в публичното пространство, създава терен, на който ХР могат да процъфтят.

Обратно на популярното схващане, средната възраст не имунизира жените към хранителните разстройства, а периода преди менопаузата може да е критичен и рисков период за развитието или ново развитие на преяждането при жените и други проблемни начини на хранене. Това е проблем, тъй като личните лекари и психиатрите рядко търсят като корен на някои здравословни проблеми хранителните навици и поведение.

Въпреки общата липса на изследвания за ХР в средна възраст, изследователите (Др Бейкър и Кристин Рунфола от Психиатричния отдел на Университета в Северна Каролина) определят, че около 4% от жените в перименопауза страдат от някаква форма на анорексия или булимия. Болестното преяждане може да се среща в до 10% от жените.

Тези хранителни разстройства може да са три типа: развито в ранна възраст, хронично състояние без предишно възстановяване (продължително хранително разстройство); завръшане на потушено в по-ранна възраст хранително разстройство и късно стартирало хранително разстройство в пациенти без предишна история на този тип заболявания.

При жените, които не са имали в по-ранна възраст никакво хранително разстройства се приема, че периода на вариации на нивата на естроген е причина за "отключването". Перименопаузата започва на около 40 години, но в някои случаи има и жени, при които този преход започва и в късните 30. Индивидуалните генетични особености са причина за хиперсензитивноста към естрогена. Рискът от ХР е увеличен през пубертета, който е друг период, в който има значими промени в репродуктивните органи и съответно и промяна на нивата на естроген, а има изследвания, които търсят връзката естроген/хранителни разстройства.

Бри от Отчаяни съпруги
имаше своите проблеми с храната

Това търсене, макар и полезно от научна гледна точка прави хранителните разстройства "научно обясними" и би показало тяхното лечение като твърде лесно, каквото то не е, но същите учени поглеждат и друг значим факт - освен нивата на естроген, другият фактор е социалния натиск жените да изглеждат толкова слаби на 40 и 50, колкото са били на 16, което е нереалистично в големия процент от населението. Да изглеждаш "перфектно", да останеш "вечно млада" няма как да се случи. Този изкуствено подхранван стремеж получава името "ефектът Отчаяни съпруги".

Тези, които са страдали от хранително разстройство в младостта си трябва да потърсят помощ при първото повръщане около 40 или при първите 5 кг, които са свалили от теглото на което са в последните години. Ако никога не сте имали проблеми, но забелязвате, че тършувате в хладилника както когато бяхте тийнейджъри, а после ви е срам да си признаете или теглото ви върви непрекъснато нагоре, потърсете помощ.

От 2001 година досега процентът на засегнатите жени в средна възраст се е увеличил 2,5 пъти, което макар да се дължи и готовността на жените да търсят решение на проблемите си в сравнение с 15 години назад, все пак е значително увеличение.

Близо 50% от хората с хранителни разстройства срещат и критериите за депресия, заради което важността за търсене на помощ е критична. Чрез нездравословно хранене към депресията и тревожността се добавят и други здравословни рискове.

И накрая един цитат на Джордж Елиът или с други думи Мери Ан Евънс, която е казала "Никога не е твърде късно да станеш това, което можеш да бъдеш. Мисля, че твърде много жени на средна възраст мислят, че твърде късно да се погрижат за себе си или да започнат да се чувстват добре. Но никога не е твърде късно".

По-добре не може да бъде казано!