разни работи и други разни работи: хедър хансен: танц, въглен и голяма стая

Когато видях във фийда си снимка на нейната работа ми беше ясно, че ще зарежа всичко останало и ще започна да търся какво още е правила тази Хедър Хансен, която рисува с въглен и чистите движения на тялото си.

Да направиш картина изцяло с тялото си - в този конкретен случай като мандала - е метафора! В последната седмица сериозно ме занимава въпроса за границите. Границите в смисъл на личното същестествуване - тези, които си поставяш, тези, които ти поставят и тези, които са реално твои. Къде са Твоите граници и колко от Своето пространство споделяш с Другия?

Немският историк Вилхелм Ворингер е написал през 1906, че "Линията удържа своята красота само чрез нашето живо усещане, което, по някакъв мистериозен начин, проектираме върху нея". Бих преразказала това като "Ние определяме своите граници спрямо личните си живи усещания, къде са те и красотата се постига тогава, когато нито позволяваме да се навлиза много в пространството ни, нито влизаме дълбоко в чуждото, а оставаме там, където тялото се чувства комфортно, като в същия момент колкото сме по-гъвкави (и е гъвкаво тялото ни), толкова по-големи са тези граници".

В това видео е пърформънса в галерия Ochi