речта на ема уотсън пред оон

ема уотсън пред оон

днес стартираме кампания наречена HeForShe. обръщам се към вас, защото ние имаме нужда от вашата помощ. ние искаме да сложим край на половта неравнопоставеност и за да направим това, имаме нужда от включването на всички. това е първата кампания от този вид на оон. ние искаме да мобилизираме колкото е възможно повече мъже и момчета да бъдат адвокати на промяната. и, не искаме само да се говори за това. искаме да се опитаме и сме сигурни, че тази промяна може да бъде усетена.

бях избрана за посланник на добра воля на оон за жените преди шест месеца. и, колкото повече говоря за феминизма, толкова повече разбирам, че битката за женски права твърде често е синоним на омраза към мъжете. ако знам едно нещо със сигурност, то е че това трябва да спре.

за протокола, феминизмът по дефиниция е убеждението, че мъжете и жените трябва да имат равни права и възможности. това е теория за политическото, икономическото и социално равенство на половете.

започнах да си задавам въпроси свързани с възприятата на половете преди много време. тогава бях на 8, бях объркана, че ме наричат "командаторка", понеже исках да режисирам представленията, които играехме за родителите ни, за разлика от момчетата. когато бях на 14, започнах да бъда представяна по сексуален начин в определени елементи от медиите. когато бях на 15, моите приятелки започнаха да отпадат от спортните екипи, защото нямаха достатъчно мускули. когато бях на 18, моите приятели мъже не бяха способни да изразят чувствата си.

реших, че съм феминистка и това не ми се струваше странно. но скорошните ми проучвания ми показаха, че феминизъм е непопулярна дума. жените избират да не се определят като феминистки. очевидно, аз съм от онези жение, чийто начин на изразяване се приема като твърде силен, твърде агресивен, изолиращ и анти-мъжки. непривлекателен дори.

защо тази зума стана толкова неудобна? аз съм от великобритания и мисля, че е правилно да ми бъде плащано в същия размер, какъвто и на моите колеги. мисля, че е правилно да взимам сама решенията за тялото си. мисля, че е правилно жените да бъдат привлечени от мое име в решенията и политиките, които ще влияят на моя живот. мисля, че е обществено правилно да бъда удостоена със същото уважение като мъжете.

но за съжаление, мога да кажа, че няма нито една страна по света, където всички жени могат да очакват да видят тези права. няма държава в света, която може вече да каже, че е постигнала равенство между половете. тези права, които приемам за човешки права, но аз съм от щастливките.

животът ми е голяма привилегия, защото родителите ми не ме обичат по-малко, защото съм се родила като дъщеря. в моето училище не съм била ограничавана, защото съм момиче. моите ментори не са приемали, че няма да стигна далеч, защото може да родя дете някой ден. техните влияния като посланници на половата равнопоставеност са това, което ме направи това, което съм днес. има нужда от повече такива хора.

и ако вие още мразите думата, не е думата, която е важна. това е идеята и амбицията, стояща зад нея, защото не всички жени получават същите права, които аз имам. всъщност, статистически, много малко жени го имат.

през 1997 година, хилъри клинтън направи известната си реч в бейджинг за женските права. за съжаление много от нещата, които тя искаше да промени още са факт днес. но това, което не можах да приема е беше, че по-малко от тридесет процента от аудиторията беше мъжка. как бихме могли да повлияем на промяната в света, когато само половината от него е поканен или се чувства добре дошъл да участва в разговора?

мъже, бих искала да използвам тази възможност да отправя тази официална покана. половото равенство е ваш проблем, също. защото до момента, виждам как ролята на баща ми като родител е оценена по-ниско от обществото, независимо от моята нужда от неговото присъствие в моето детство, толкова, колкото и на майка ми. виждала съм млади мъже, страдащи от ментални заболявания, неспособни да поискат помощ от страх това да не ги направи по-малко мъже. факт е, че в обединеното кралство, самоубийствата са най-големия убиец на мъжете на възраст от 20 до 49 години, надвишавайки пътните злополуки, рака и сърдечно-съдовите заболявания. виждала към мъже, станали чупливи и несигурни заради неправилното усещане, което определя мъжкия успех. мъжете не получават ползите от равенството, също.

ние не говорим често за можете, вкарани в затвора от джендър стереотипите, но можем да видим, че има такива, и че когато се освободим от тях, нещата ще се променят за жените като естествена последица. ако мъжете не трябва да са агресивни, за да бъдат приети, жените няма да се чувстват задължени, за да бъдат подчинени. ако мъжете не трябва да контролират, жените няма да трябва да са контролирани.

илюстрацията е
на deviantart

и двата пола - мъжете и жените трябва да се чувстват свободни да бъдат чувствителни. и двата пола - мъжете и жените трябва да се чувстват свободни да бъдат силни. време е да приемем пола като спектър, отколкото от два набора противопоставящи се идеала. ако ние спрем да се дефинираме по това, което не сме и започнем да се определяме от това, което сме, всички ще можем да сме по-свободни и това е, за което е кампанията HeForShe. тя е за свободата.

искам мъжете да си сложат тази мантия, така че техните дъщери, сестри и майки да бъдат освободени от предразсъдъците, но също и техните синове да получат разрешението да бъдат уязвими и хора също така, показвайки онези части от себе си, които са били скрити и в правенето на това, да бъдат по-истински и завършена версия на себе си.

може би си мислиш: "кое е това момиче от хари потър и какво прави тя, говорейки пред оон?". и това е наистина добър въпрос. задавам си го по същия начин.

всичко, което знам е, че изпитвам загриженост към този проблем и искам да направя ситуацията по-добра. и, тъй като съм видяла това, което съм видяла, и ми е даден шанса да го направя, чувствам, че е моя отговорност да кажа нещо. държавникът едмънд бърк е казал "всичко необходимо за триумфа на злото е добрите мъже и жени да не правят нищо".

в нервността ми за тази реч и в моя момент на съмнение, си казах твърдо: "ако не аз, кой? ако не сега, кога?". ако имате подобни съмнения, когато ви се предоставят възможности, надявам се тези думи да ви бъдат полезни. понеже реалноста е, че ако не направим нищо, ще ни отнеме 75 години, когато аз ще бъда на близо 100, когато се очаква жените да бъдат платени еднакво с мъжете за една и съща работа. 15.5 милиона жени ще бъдат омъжени още като деца през идващите 16 години. и, по сегашните данни, няма да е преди 2086 година, преди всички момичета от селските райони на африка да получат средно образование.

ако вие вярвате в равенството, вие може да бъдете един от тези невнимателни феминисти, за които говорих по-рано, и аз ви аплодирам. ние се борим за един обединяващ се свят и имаме едно обединяващо движение. то е наречено HeForShe. аз ви каня да направите крачка напред, да бъдете видени и да се запитате: "ако не аз, кой? ако не сега, кога?".

благодаря ви много, много.

речта беше произнесена на 26 септември 2014 година
линк към видеото с речта