как да превърнеш хелоуин в лична психотерапевтична сесия

срещу този Ожасен празник, хелоуин, са се изказали достатъчно много българи за чуждопоклонничеството (то и приятелите ми мексиканци не признават американския синко де майо, така че не сме единствените, дето се дразнят на празници, дошли отвън).

факт е, че всяка култура има нужда от карнавал и тъй като в годините българските сирни заговезни са загубили силата си в масовото съзнание (с изключение на прекрасния пернишки фестивал), а несъзнаваното се стреми към това отпушване на енергията, което ни дава маскарада, затова и все повече хора ядат желирани ченета, изглеждат като призраци или размахват кокали.


в сянката на тиквите може да се облечеш по абсурден за теб начин, максимално отвратително и това да се превърне в кратка и лична психотерапия за себе си (не е нужно другите да разберат и без това всички се интересуват само от себе си).

карл густав юнг го е обяснил най-точно и добре, създавайки теорията за сянката. ще бъда кратка и интересна: всеки от нас гради образ пред обществото, своя "маска", която слага, преди да излезе пред другите. миличката, арогантната, добричката, лошата, може и да е просто "доброто впечатление", което искаш да оставиш пред другите, но ние не винаги сме това, за което се представяме. заради мама, тати, баба и учителката от детското в нас има и едно или дори няколко гадно малко същество, което не си позволяваме да излезе навън. дали ще е развратната, лекясалата, злобната, грубиянката или истеричната? не си нито едно от тези неща? не че нещо, но се съмнявам - всеки от нас има лоши страни и колкото повече не си ги признава, толкова по-зле или както е казал юнг, ако не си признаваме тази деструктивна страна, то тогава започваме да приписваме тези черти на други хора около нас... и става страшно.

децата например, след като станат на 5, често започват да се маскират със страшни костюми и дори често са най-стряскащото нещо, което могат да измислят, защото в инстинктите и паметта, която според юнг стои без да имаме достъп до нея, като включена, но неработеща рам-памет, стоят страховете, с които можем да се справим само, ако ги срещнем лице в лице. затова смъртта е такава част от карнавалите и маскарадите - малките гробчета от шоколад, соленките - отрязаните детски пръстчета и образа на смъртта (косата на смъртта в джъмбо е 3 лв). кой не го е страх от смъртта? малцина мъдреци, но този празник ни позволява да се шегуваме с нея и по този начин да я преживеем. да минем отвъд нея без да ни нарани. карнавалите и специално хелоуин ни дават пълното право да покажем "лошата" си страна. нека не се залъгваме: дори когато не искаме, избора на костюм никога не е случаен. остава въпроса дали обаче съзнателно го правим и показваме да другите най-отвратителните в нашите очи своя черта или някоя от по-приемливи. когато съзнателно изберем тази черта с влизането в ролята и признавайки пред себе си, че я имаш (като например да се маскираш като нервната домакиня например), вече ще можеш да се видиш в един огромен, хиперболизиран образ и да осветиш това от себе си и да го трансформираш в нова, по-мека посока.

буда е казал, че "да държим в себе си гнева е като да пием отрова и да чакаме другия да умре", затова ако откриеш кое искренно те плаши и вбесява и се превърнеш в него е начин да изкараш яда си. ползата - като изтичането на гноя от пъпката, от събота нататък все по-малко хола ще те вбесяват с това си поведение и така ще престанеш да виждаш сламката в окото на другия (мат. 7:2-8).

така че - всъщност от какво наистина те е страх или мразиш?