за феминизма и българските жени в политиката

вчера тази сценка излезе снимана под различни ъгли и коментарите не закъсняха с отрицателен тон към двете дами. "диван чапраз" е най-шеговития от тях. г-жа цачева е за втори мандат председател на народното събрание (върховната институция у нас според конституцията), а г-жа кунева е бивш еврокомисар.

каква е драмата? мъжете спокойно са се настанили, а само двете дами стоят прави. не изключвам варианта, в който двете са застанали така за снимката, но въпреки това се е получило некинематографично и неуважително към жените.

в момента има едно щастливо възраждане на феминизма в световен мащаб, който се отличава с миролюбиво, но твърдо защитаване на женските права по елегантен начин, като този, който показа ема уотсън пред оон (въпреки че жизнерадостния анархо-феминизъм на джърмейн гриър винаги ще ме подпалва).

но: тези жени са първият българин-еврокомисар и първата жена два пъти последователно председател на народното събрание. тези жени са постигнали повече от около 3,500,000 български мъже. ако ТЕ нямат самочувствието да разбутат малко мъжката пасмина и да седнат, то... значи трябва следващия път да го направят. правата на жените рядко се дават от мъжете просто така и щом дори тези две жени трябва да си ги поискат, какво да правим ние?
ще трябва да си ги искаме всеки ден, няма да ни го дадат даром.