трети откъс от "защо обичта е важна" - светът на жените

Това е третия откъс от книгата Защо обичта е важна на Сю Герхардт.  

----- Началото на книгата, Новата парадигма е тук, а главата Бебето и неговия мозък тук. -----

За да си обясним неповторимия модел на реакциите на отделния човек, трябва да се върнем към началото, към безсловесните дни на ранното детство, когато майките ни са ни държали на ръце, та дори още по-назад – към майчината утроба. За този период от живота ни е много трудно да се говори не само защото като бебета нямаме езикова или съзнателна памет, но и защото в исторически план най-ранното детство бива изживявано посредством взаимоотношенията на жената с бебето ѝ. Това се случва далеч от очите на останалите, в неизразимата с думи територия на телата и чувствата, на мляко и бебешко ако, мотивирано от непреодолими приливи на хормони, които карат майката да иска постоянно да докосва и наблюдава своето бебе – чувства, които облечени в думи звучат нелогично, те са толкова трудни за обяснение, както е сексът или влюбването. И тъй като това е лично преживяване предимно за жените, а нe за мъжете, то остава скрито от погледите и не присъства в културата, освен в редки случаи, когато за него пишат писателки феминистки като Адриен Рич:

За мен хубавите и лошите моменти вървят ръка за ръка. Спомням си, когато кърмех всяко от децата си, виждах очите им, широко отворени и взиращи се в моите, и осъзнавах, че двамата сме свързани, не само посредством устата и гърдата, а и чрез погледа си: дълбочината, спокойствието, страстта на този тъмносин сериозно съсредоточен поглед. Помня физическото удоволствие, когато гърдата ми напълно се изпразваше от млякото във време, когато за мен нямаше друго удоволствие на света, освен измъчваната от вина наслада от пристрастяването ми към храната... Помня спокойни моменти, в които се отваряше възможност да отида до банята сама. Помня как се откъсвах от, така или иначе, недостатъчния си сън, за да успокоя някой детски кошмар, да вдигна одеяло, да затопля бебешко шише, да заведа полузаспало дете до тоалетната. Спомням си, как се връщах в леглото напълно разсънена с напиращ отвътре гняв, знаейки, че прекъснатият сън ще направи утрешния ми ден ад, че ще има още кошмари, още нужда от утешаване и че заради умората ще се карам на децата си, без да разбират защо. Помня как си мислех, че повече никога няма да сънувам. (Rich 1977: 31)

Женското движение от шестдесетте и седемдесетте години на миналия век извоюва възможността да се говори за личните преживявания у дома и спомогна за събарянето на границите между обществения и личния свят. Днес публично обсъждаме различни сексуални практики, не се налага да крием емоциите си от хората зад безчувствени маски и проявяваме нескрит интерес към емоционалния живот на богатите и известните. Вече не се шокираме, щом открием, че публичните фигури са хора като всички нас и много често прескачат собствените си морални норми. Способни сме да признаем, че съществува сексуално насилие над деца. Емоциите вече не са нещо, за което не се говори в публичното пространство. Посредством нещо като паралелен процес, разцеплението между разума и тялото, рационалното и нерационалното, започва да се подлага на все по-голямо съмнение. Както споменах, това е допринесло за нарастващия научен интерес към емоциите, прескачайки и последната граница на науката – изследването на емоционалната ни същност.

Само че измерването на мозъчната активност или химичните нива, свързани с емоционалното поведение на зрелия индивид, може да ни служи само като помощно средство за вникването в емоционалния свят. То не може да ни даде отговор на въпроса защо сме такива, каквито сме. Това е все едно да правиш дисекция на животно, достигнало пълното си развитие, и да очакваш, че ще откриеш причината за поведението му. Възрастните са резултат от сложни сюжети, вписани в организма им, чийто системи вече са се развили във времето. Те са твърде характерни и неповторими. Вместо да правим това, можем да се върнем назад към корените на емоционалния живот, към ранните процеси, които определят емоционалните ни траектории – към бебето и обкръжаващата го емоционална среда.

----------------------------

Първа част на книгата - Новата парадигма

Втора част на книгата - Бебето и неговия мозък

Третата част на книгата - Светът на жените