връзката бременност – хранителни разстройва

Темата е свързана най-вече заради майката – която е човекът, когото бебето приема за част от себе си – реално в първите месеци след раждането си бебето още не знае, че то представлява нещо отделно от мама. Тук идваме до голямата тема, която е отвъд всички теории как да се грижим за детето по учебник и за връзката с майката – бременността е тест за майката, защото в нея тя преживява, чрез мислите за бебето си – от своите разбирания за света – жените, които са имали нещастно детство или са били в депресия в ранна възраст, по време на бременността може да развият пред-родилна депресия, която засяга същия брой жени, каквато и тези със следродилна депресия (около 13% от всички майки).

Биологични истории или как наднорменото тегло може да бъде и биологично определено от майката, без тя дори да подозира

Няма ембрион, който да се развива добре, когато получава токсични химикали. Това, което се случва е, че бебето реагира на целия набор от биохимични сигнали от майката. То се адаптира по време на целия си престой в корема й на това, което може да се нарече - „светът според майка ми“. Хормоните, нервотрансмитерите и хранителните вещества му разказват истории какво го чака навън. Това, което майката яде има най-голямо влияние върху бебето през първите три месеца от зачеването  -  поетото количество (и нейното качество) храна му съставя „мнение“ за това каква е средата навън, нещо като метеорологична прогноза за наличието на храна. Това не са ню ейдж измислици, а се подкрепя от много изследователи, защото се оказва, че жените, които не се хранят достатъчно по време на първите три месеца или ядат предимно джънк, бебето развива т.нар. пестелив фенотип.

Стресът също има изненадващо големи ефекти върху развитието на системите за хранене на ембриона. Високите нива на хормоните на стреса увеличават секрецията на лептина, които също управляват апетита и поемането на количества храна. Те влияят също така върху склонността ембрионът да трупа мазнина около корема, което в средната възраст на човек увеличава рисковете от натрупвания там. Критичният прозорец това да се случи е стресът между 14 и 23 седмица

Дали всичко е предопределено? И да, и не, защото човешкият организъм и психика са проект, който непрекъснато се доразвива и чрез осъзнаване на причините, на травмите, на несъзнаваните преди психотерапия процеси човек може да достигне до дълбочината на собственото си аз, което тогава вече ще са води от здравата част в човека