щастието е лична цел

личното щастие е лична цел (тук идва трудната част) и задължение. никой не може да те направи щастлива, освен самата ти.

ако не го познаваш, колкото и да бягаш, където и да отидеш, няма да го откриеш, защото щастието е това, което е в теб и никой не може да ти го даде даром. трябва да си го намериш сама и то никога не е е при материалното. за да се радваш на вещите, първо трябва да харесваш себе си.

щастието е да гледаш назад, без да искаш да отвърнеш поглед от това, което ти се е случило и да вървиш напред облечена в сила и увереност, смеейки се без страх от бъдещето.

моя любима авторка казва, че когато усетиш завист в себе си, трябва да се обърнеш към себе си и да си кажеш „не е ли прекрасно, че другия има толкова много? има достатъчно за всички ни“.

щастието е боцкащата трева и напичащото слънце, докато те мързи да станеш от поляната. 

щастието е просто като споделена с приятели купа плодове.