луиз хей, заради която светът е малко по-добър

луиз е топ автор на всички времена заради книгата си излекувай живота си. тя е от малкото жени в този списък на 100те най-продавани книги през последните 100 години, където компания й правят само авторката на хари потър и писателката на любовни романи барбара картланд. 

само в щатите книгата има 95 преиздания и над 40 милиона продадени копия.

животът на луиз й започва с нещастна семейна история, включваща пастрок насилник, изнасилване на 5 годишна възраст и раждане на 16. през 50те тя сменя името си и започва кариера на модел и се жени за богат англичанин, който, след 14 години брак я изоставя заради друга жена. тогава луиз попада на една полурелигиозна ню ейдж организация – семейството естер и джери хикс и свръхразума ейбрахам, с когото те контактуват (книгите от серията са издадени и на български).

тогава тя за пръв път открива за себе си за силата на мисълта да променя.

края на 70-те обаче луиз е диагностицирана с рак на шийката на матката. тогава тя започва да мисли повече за връзката между сексуалното насилие в детството си и болестта, която, която по нейни думи излекува с прошка и други техники, които по-късно описва в книгите си – първо излекувай тялото си и след това в излекувай живота си, която излиза преди близо 30 години.

в приятелска компания

според някои циници тя никога нямаше да бъде известна, ако през 80те не беше утешавала гейовете в лос анджелис. тогава луиз прави терапевтични групи за хомосексуалисти и като религиозно лице – защото през това време – а в сащ това е възможно, тя е един вид духовно лице, луиз дава утешение на общноста и е единствената, която е склонна да каже някоя дума на техните погребения, както и да се вижда с тях, като никога не обещава изцеление, а дава обяснение за болестта като „дошла от сексуална вина, като израз на невъзможността да изразиш сексуалността си“ . постепенно луиз хей става много повече почитатели на вижданията си от гей общноста и днес е по-популярна сред жените.

дотук, вярно с оригинала

тя остава вярна на написаното от нея и се занимава с нещата, които я влекат и я радват – градинарство, йога на 70, състезателни танци на 74 и т.н.

още в началото на книгата си тя я синтезира в 12 твърдения още в самото начало. а още по-накратко може да се каже в едно

Това, което вярваш 

и това, което мислиш, 

е това, 

което 

си и 

ще бъдеш. 

Мислите създават живота ти.

луиз казва, че във всеки един от нас има едно малко дете. често прекарваме много време в това да му се караме и да го обиждаме, във викове и упреци към него. а след това се чудим защо ни е смазано самочувствието. 

луиз ни кани да се грижим за детето в себе си. аз го правя със сладолед и тоблерони. понякога джапам в локвите. и рядко, но го правя - се плезя на хората в съседните коли.

следващото е да научиш да обичаш себе си. всеки ден и с много любов. това става като започнеш да се харесваш, включително и физически. в книгата си луиз изброява много "упражнения", които са насочени към идеята да се научим да се харесваме, след всички явни и маскирани не-харесвания, които сме получили в живота си.

на луиз е теорията, че ние избираме родителите си. тя убеждава, че трябва да простиш на всички, дори на родителите си, дори ако си абсолютно убеден, че те са сгрешили много в отношенията си с теб, посочвайки, че страдащите деца са жертви на жертви. да простиш за миналото, когато не е било розово, не е никак леко, но оттам тръгва изчистването. всички болести, според нея, идват от нежеланието да простиш, а когато стигнеш до хората, на които не можеш да простиш се опитай да проумееш, че те са правили най-доброто на които са били способни в дадения момент със своето съзнание и знания.

следващата крачка е да живееш в настоящето. а мисълта днес води до бъдещето.

мислите могат да бъдат овладени чрез всекидневни утвърждения - едно или две положителни твърдения, които да си повтаряш по 10-20 пъти на ден, които се повтарят, докато станат убеждения, а не утвърждения.

луиз има свеж поглед на живота, който включва неща като „радвай се на сметките си, за да имаш пари да ги плащаш, нещо като „чашата е винаги пълна“ или „ако не харесваш работата си, започни да я харесваш, бъди благодарен на всяко кламерче в офиса и ще отидеш на място, където ще имаш такива чувства към офиса си“.

и след всички тези красиви думи и позитивно мислене

колкото и да я обичам и да я приемам много лично, почти за моя баба

луиз е много права, но има житейски ситуации, в които да си повтаряш утвържения не достатъчно, защото светът не е само добро и понякога има нужда от агресия, от съблазняване и т.н. 

не може да си светец в един несвят свят. но ако се обичаш, простил си и си благодарен, той определено ще е по-добър.

тази книга не се подарява. тя се взима. за да има, трябва да поискаш да я прочетеш, затова... идва си й времето...