някои идеи как да овладееш "емоционалното" хранене

пристрастна съм към темата с "емоционалното хранене", защото съм една от многото жени, която е минавала (и минава) през такива моменти. за моя радост, все по-рядко. емоционалното хранене е онова, в което ядем от тъга, ярост или защото не можеш да изразиш емоциите си по друг начин и си доставяш радост под формата на нещо сладко, шоколадово или просто много неща, но в количества, от които нямаш нужда, определено.
преди няколко броя в cosmopolitan имахме специален материал за скритата болест - огромна част от жените страдат вече от някакъв вид на хранително разтройство, което може да не е булимия или анорексия, но се наблюдава липса на здраво отношение към храната. проф. захарина савова, която е известен психотерапевт и специалист по хранителни разтройства написа тогава, че "контролът върху храненето става място, върху който се експериментира личвата възможност и способност за победа, за успех освен това е и начин да се контролират инстинктите и тялото".
където има контрол има и пускането му, момента в който се озоваваш в ръцете с шоколад, който изчезва за секунди, защото са те ядосали зверски на работа. няма лесен начин да се промениш и това е самотна битка за жените, които са се пристрастили към диетите или им е трудно да контролират сложните си емоции, често пъти като навик от детството.

преяждаме най-често, когато имаме нужда от близост, или си тъжна, самотна и "никой не те обича". храната доказано ни кара да се чувстваме по-добре, живи.  докато се храниш може да забравиш всичко, по-точно проблемите. използването на храната за одеялце в тежки времена се случва, защото често това е най-добрият начин, който знаеш, за да се погрижиш за себе си. това започва още в детството - когато се удариш, ти дават нещо сладичко "за да се успокоиш". в резултат храненето става първи избор при стресови ситуации и често пъти дори не си даваш сметка за навиците си.

от друга страна, когато светът те квалифицира като "лоша" , усещането за неуспех може да те връхлети и да се накажеш по алогичен на пръв поглед начин - като си позволиш нещо забранено. но това "наказание" е и "награда" и опиат. той ти дава веднага прилив на енергия и успокоение, но в момента, в който паднат нивата на захарта започва онзи странен глас в главата, който те обвинява за неразумното поведение и така, разкъсвана от самообвинения и самонаграждавания нито можеш да се насладиш на храната, нито нищо.

какво да направиш 
първо се запитай "дебела ли се чувствам днес? добре ли ми е или не?"

какво си яла през деня има също значение - колкото по-здравословен е приема на калории и храни (пълнозърнести продукти, плодове и зеленчуци) на равни интервали от време, толкова по-вероятно е да нямаш проблеми. но ако си се хранила нередовно и с боклуци, вероятността да злоупотребиш скоро е по-голяма и причината е и химическа.

постави си за цел да поддържаш нивото на захарта в кръвта си в баланс

когато се храниш се фокусирай в чинията си, не в телефона или списание (колкото и да е приятно, това разсейва стомаха от простия факт, че се пълни и скоро объркан, ще ти каже, че пак е гладен). затова и храненето на бюро, което аз също практикувам понякога, е толкова вредно - да, работодателя ти може да е доволен, но емоционалния ти живот и IT-то (заради трохите и другите боклруци в клавиатурата) няма да са щастливи.

ако ти е скучно разбери защо и, ако имаш възможност направи някакво физическо усилие, ходене или дори тези анти стрес упражнения на лоуен, които променят енергията в тялото ти.

ако си ядосана също си отговори на какво точно - и не, храната няма да промени емоционалното ти състояние за дълго време. вместо да си казваш "не, няма да ям" и да се напрягаш допълнително, фокусирай вниманието си към това, което усещаш, мислиш и за какво друго мислиш, когато апетита ти се появи. целта е да станеш осъзната към процесите, които се случват в теб. колкото по-често го правиш, толкова по-лесно ще ти стане да управляваш чувствата си без храна.

промените на навиците и овладяването на "емоционалното хранене" са дълъг процес, който има нужда от бавна и постепенна промяна, в която трябва да се научиш да не използваш храната за краткосрочно решение. вземи вана или просто дълга баня с ароматен душ гел (аромат на роза, ванилия или лавандула действат учудващо добре), последвано от грижа за тялото като някой богат лосион за тяло. час за масаж или медитация също правят големи промени.
обади се на приятелка или излез навън без цел и без портмонето си, за да не реши емоцията ти да излезе не през храненето, а през него.

научи се да разпознаваш кои емоции те карат да прибягваш към храната и се научи да управляваш тази чувства като не им позволяваш да те превземат.

златната среда
трудна за постигане, но в нея има удовлетворение. тя изглежда така:
храниш се с неща, които харесваш, без да прекаляваш с тях и без да се чувстваш виновна преди, по време или след като си се нахранила
за си позволяваш да ядеш това което искаш без да се обвиняваш означава често, че имаш здраво и балансирано отношение към този аспект на живота си
"узаконила" си храните, които си се опитвала преди това така сериозно да ограничиш преди това. самият факт, че си ги "позволяваш" открито означава, че ще ги искаш по-рядко