супичка за душичката от реджина брет

от хиляди години обичам книги от типа на пилешка супа за душата, особено оригинала (женската пилешка супа ми напомни, че съм вегетарианка...).

преди няколко години излезе една книга, която ме накара да се почувствам по подобен начин - истории от малко градче - но тези дни в чантата ми, в очакване на миговете, когато ще си дам почивса, стои книгата на реджина брет, издадена от сиела, бъди чудото. предпочитам да нося винаги нещо за четене, за да запълня времето си.

днес деня ми ме запокити на различно от обичайното място, трябваше да съм тиха и сама, и отворих книгата.

понякога започвам напосоки и затова се спрях на първата глава, която хвана окото ми:

урок 38 
вие сте най-важния учител на детето си
през деня щях да напиша, че детето е уникален личен психотерапевт за всеки от нас, но историята ми хареса и продължих нататък. това, с което ще заспя днес е една мисъл, която искам често да си повтарям, докато се запише в днк-то ми

"давам си разрешение да не се заемам с онова, което не мога да променя, с проектите, плановете и хората, които не са моя отговорност. спирам, споменавам ги в молитвите си, благославям ги и ги освобождавам.
по този начин аз освобождавам и себе си, за да бъда най-добрата и да съм там, където съм най-необходима" (стр. 217).

благодаря ти,  #reginabrett, имах нужда от тази молитва... случва ми се още да приемам за моя отговорност хора и събития, които не са. губя енергия, от чиято липса страдам единствено аз.