митовете около самоубийството

мит: повечето самоубийци искат да умрат и имат чувството че няма път назад
факт: самоубийците често не искат да умрат и търсят помощ веднага щом се наранят.

мит: самоубийците пазят в тайна плановете сифакт: повече от 90 процента от хората, които умират чрез самоубийство дават ясни знаци за решението си. 
над 70% от тях казват на някого какво са решили да направят.

мит: хората, които говорят за самоубийство не го планират, а търсят решение
факт: говоренето за самоубийство е сериозен рисков фактор. голяма част от хората, които умират по този начин споделят с някого, че планират да извършат това. когато някой ти сподели за такова решение, предложи му психологическа помощ.
мит: ако питаш някого дали иска да се самоубие му даваш нова идеи в главата
факт: директното и загрижено отношение намалява риска от самоубийства.
мит: всички самоубийци са в тежка депресия.
факт: въпреки че депресията е често свързана с мислите за самоубийство, не всички, които се самоубиват са депресирани, дори напротив - понякога излглеждат по-щастливи от всякога, защото са "решили" да решат всичките си проблеми със самоубийство.

мит: самоубийствените мисли са сравнително редки

факт: всяка година в сащ, около 4% от населението прави опит за самоубийство, 1% от тях имат план, а половината от тях извършват опит. 

мит: самоубийството е проблем на младите хора
факт: най-голям е делът на белите мъже на във възрастта 70-8 години

адаптирано от книгата на Jason McGlothlin Developing Clinical Skills in Suicide Assessment, Prevention and Treatment